Чуждестранната работна сила – фактор с разширяваща се роля в българската икономика и през 2026

Това показват данни на Агенцията по заетостта, предоставени за медиите. Най-голям е бил интересът към заетост в секторите хотелиерство и ресторантьорство, селско и горско стопанство и строителство. Част от чуждестранните работници са намерили реализация и в здравеопазването, търговията, транспорта, промишлеността, както и в сфери, свързани с информационни и творчески дейности.

През изминалата година Агенцията по заетостта е издала разрешения за работа на 1295 граждани на Турция, Република Северна Македония и Индия. Разрешения за упражняване на свободна професия са получили седем души от Русия, Беларус и Украйна.

Най-многобройна остава групата на сезонните работници – 19 057 души, регистрирани за заетост до 90 дни, основно от Узбекистан, Киргизстан и Турция. За краткосрочна заетост до три месеца в страната са пристигнали още 4211 души от Турция, РСМ и Индия. Освен това Агенцията по заетостта е регистрирала 72 чуждестранни граждани с български произход от Сърбия, Молдова и Украйна, които са работили в търговията, преработващата промишленост, транспорта, складирането и пощенските услуги.

От ведомството уточняват, че през 2025 г. са прилагани и няколко съвместни процедури с дирекция „Миграция“, сред които Единно разрешение за пребиваване и работа, Синя карта на ЕС, разрешения за сезонна заетост до 9 месеца и за вътрешнокорпоративен трансфер.

Недостигът на кадри се задълбочава

Според Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта, данните ясно показват засилваща се тенденция за привличане на работна ръка от чужбина. По думите ѝ облекчаването на административните процедури и намаляването на изискванията за документи са ключови стъпки, продиктувани от неблагоприятната демографска картина в страната.

Василева подчертава, че има икономически сектори, които остават слабо привлекателни за българските работници, но това не означава изместване на местната работна сила. Чуждестранни кадри вече работят в различни области – от производство и логистика до транспортни и складови дейности.

На въпрос дали програмата „Избирам България“, насочена към завръщане на българи от чужбина, може да компенсира недостига на кадри, Василева е категорична, че този ресурс няма да бъде достатъчен. По думите ѝ двата процеса – завръщане на българи и привличане на чужденци – не си противоречат, а се допълват.

Какво да очакваме през 2026 г.

През 2026 г. пазарът на труда ще продължи да бъде повлиян от геополитическите процеси и несигурността по веригите за доставки. Според експерта специалистите по човешки ресурси ще трябва да разработват по-гъвкави и устойчиви стратегии за набиране на персонал.

Все по-голяма роля ще играе и изкуственият интелект, който поема значителна част от оперативните дейности. Това дава възможност на хората да отделят повече време за личния си живот и здравето си, коментира Василева.