Колективните трудови договори носят по-добри условия на труд, но обхватът им в България остава ограничен

Според данни на Националния институт за помирение и арбитраж едва между 15 и 20% от действащите колективни трудови договори през 2024 г. са сключени на отраслово ниво. Този извод се съдържа в анализ на Българската стопанска камара, изготвен по проект „Заедно за устойчива заетост“, който проследява развитието на договореностите в периода 2015–2024 г. и влиянието им върху предприятията и заетите лица.

Развитие през последното десетилетие

В началото на разглеждания период — 2015–2016 г. — броят на отрасловите договори е сравнително малък, а актуализациите чрез анекси са редки. Между 2017 и 2019 г. се отчита постепенно активизиране на колективното договаряне, като най-динамични са индустрията и строителството. През тези години анексите нарастват с около 10–15% годишно, което показва по-голяма гъвкавост в отношенията между работодатели и синдикати.

Пандемията от COVID-19 води до временно забавяне през 2020 г., но след 2022 г. тенденцията отново е възходяща. Наблюдава се постепенно включване на нови сфери, сред които услуги и информационни технологии.

Секторни различия

Най-слабо обхванат от отраслови колективни трудови договори остава секторът на услугите. Основните причини са големият дял малки фирми и сезонният характер на заетостта.

За разлика от него, преработващата промишленост е водеща в колективното договаряне. Между 40 и 45% от всички отраслови КТД в страната през периода 2015–2024 г. са сключени именно там. Особено активни са хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, металообработването, химическата индустрия и текстилният сектор, където съществуват стабилни работодателски и синдикални структури.

След първоначални 4–5 действащи договора в периода 2015–2016 г., броят им нараства до 6–7 през 2017–2019 г., а след временния спад по време на пандемията достига 7–8 договора в периода 2020–2024 г. Включването на нови подотрасли като производството на напитки и фармацевтични продукти показва разширяване на обхвата на колективното договаряне.

Енергетиката остава сектор с по-малко договори, но със значително икономическо и социално значение. При водоснабдяването и строителството се наблюдава относителна стабилност, макар че силната фрагментация между предприятията води до различия в трудовите стандарти. Малките фирми в строителството, услугите и част от индустрията често остават извън обхвата на браншовите договорености.

Значението на колективното договаряне

Основното предимство на отрасловите КТД е въвеждането на общи минимални стандарти за заплащане, работно време отпуски, допълнителни възнаграждения и безопасни условия на труд. Това намалява нелоялната конкуренция между предприятията чрез занижени трудови условия и създава по-предвидима бизнес среда.

За работодателите това означава равнопоставени правила на пазара, а за работниците — по-голяма сигурност и социална защита.

Ролята на европейските политики

Насърчаването на колективното трудово договаряне е заложено и в европейската директива за адекватните минимални работни заплати, която все още не е напълно въведена в българското законодателство. Според експерти основното предизвикателство остава създаването на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, въпреки че между социалните партньори съществува по-голямо съгласие относно развитието на социалния диалог.

България и европейските практики

В някои държави от ЕС, особено в скандинавските страни, колективното договаряне играе централна роля в регулирането на трудовите отношения. Там договорите често са изключително подробни и уреждат широк кръг въпроси — от заплащането до различни социални придобивки.

В България колективните договори обикновено включват клаузи за възнаграждения, допълнителни отпуски, условия на труд и социални придобивки, но законодателството не определя задължителна структура на съдържанието им. Това затруднява директните сравнения между различните отрасли.

Експертите подчертават, че наличието на колективен трудов договор е показател за функциониращ социален диалог. Ограниченият им обхват в малките и микропредприятия се дължи основно на липсата на синдикални организации, без които законът не позволява сключване на такъв договор.

Източник: Pariteni.bg