Обезщетения при трудови злополуки – тълкувателно решение на ВКС

Съдът прие, че когато се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200 от Кодекса на труда, от неговия размер не следва да се приспадат получените от пострадалото лице обезщетения или пенсии по общественото осигуряване, предвидени в чл. 200, ал. 3 КТ

Тълкувателното дело е образувано поради установена противоречива съдебна практика по въпроса дали при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да намали неговия размер с получените осигурителни плащания. Една част от съдебните състави приемат, че общото обезщетение за вреди от трудова злополука включва както имуществените, така и неимуществените вреди, след което от тази сума следва да се приспаднат изплатените обезщетения и пенсии по общественото осигуряване. Според друго становище неимуществените вреди имат различен характер, тъй като обезщетяват претърпените болки и страдания, докато осигурителните плащания компенсират загубата на доходи от труд. Поради това получаването на двата вида обезщетения не представлява двойно обезщетяване.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно второто становище. В мотивите си върховните съдии посочват, че обезщетенията и помощите по общественото осигуряване при трудова злополука или професионално заболяване са законово регламентирани и целят да компенсират работника или служителя за невъзможността да получава трудово възнаграждение, както и за определени извънредни разходи, които могат да възникнат вследствие на настъпилия осигурителен риск. Тези плащания обаче не покриват неимуществените вреди, свързани с физическите и психическите страдания на пострадалия.

В решението се отбелязва още, че плащанията по общественото осигуряване съвпадат само с част от имуществените вреди, за които работодателят носи отговорност – например пропуснатите доходи. Освен това те не обезщетяват напълно тези вреди. Поради тази причина работникът или служителят има право да претендира от работодателя разликата между действително претърпените вреди и получените осигурителни плащания. По този начин отговорността на работодателя се явява допълнителен механизъм към системата на общественото осигуряване, който гарантира пълното обезщетяване на пострадалото лице.

В мотивите се подчертава също, че разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ не създава особен режим на вредите в трудовото право. В рамките на тази правна уредба могат да се търсят обезщетения за различни видове вреди – претърпени загуби, пропуснати ползи и неимуществени вреди. Макар да произтичат от едни и същи факти – наличие на трудово правоотношение и настъпване на трудова злополука или професионално заболяване – тези вреди се различават по своя характер и по начина, по който се определя размерът на обезщетението.

Тъй като в разпоредбите на чл. 200 – чл. 202 от Кодекса на труда липсват конкретни правила за определяне на обезщетенията за отделните видове вреди, намират приложение нормите на общото гражданско право. В тази връзка обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя по реда на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. При този подход плащанията по общественото осигуряване са неотносими към определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и не могат да бъдат приспадани от него, тъй като обезщетяват различен вид вреди. Подобно приспадане би довело до непълно компенсиране на претърпените вреди от работника или служителя.

По тълкувателното дело е изразено и особено мнение.

Вижте Тълкувателното решение тук >>