Казус и експертно решение от www.portaltrznormativi.bg - Абонирайте се, за да поолучите достъп до всички експертни решения в Портала + право на Ваши консултации с ТРЗ експертите. Направете го от тук >>
Въпрос: Имаме служителка, която донесе ТЕЛК с 80 % НТР, на длъжност касиер - с противопоказание за работа с клиенти. Работодателят има места, предвидени за трудоустроени служители с длъжности касиер, продавач-консултант и хигиенист. За нея е подходящо мястото хигиенист, макар то да е заето от здрав служител ние ще ѝ го предложим. Здравата служителка ще преназначим на друга длъжност, която тя иска. Ще направим писмено предложение на служителката с ТЕЛК за трудоустрояване на длъжност хигиенист, но по предварителни нейни изказвания най-вероятно ще го откаже. Може ли да бъде освободена по чл. 325 ал. 1 т. 9 и необходимо ли е да искаме разрешение от Инспекцията по труда за нейното освобождаване? Необходимо ли е да се изчака 14 дневен срок за обжалване или трябва да се случи в 7 дневен срок от както го е донесла?
Отговор на въпроса даде адв. Десислава Димитрова:
I. Фактическа обстановка
Служителка на длъжност „касиер" е представила експертно решение (ЕР) на ТЕЛК, с което ѝ е определена 80% трайно намалена работоспособност (НТР) и е отразено противопоказание за работа с клиенти. Работодателят е определил по реда на чл. 315 КТ работни места за трудоустрояване на длъжности „касиер", „продавач-консултант" и „хигиенист". От тях единствено „хигиенист" е съвместима с противопоказанието, тъй като останалите две предполагат обслужване на клиенти. Длъжността „хигиенист" понастоящем е заета от здрав служител, когото работодателят възнамерява да преназначи по негово съгласие на друга, желана от него длъжност, за да освободи мястото. Работодателят ще отправи писмено предложение за трудоустрояване на длъжност „хигиенист"; по данни на служителката се очаква тя да откаже.
II. Поставени въпроси
1. Може ли трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ при отказ на служителката да заеме предложената подходяща длъжност.
2. Необходимо ли е предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда".
3. Следва ли да се изчака 14-дневният срок за обжалване на решението на ТЕЛК, или прекратяването трябва да се извърши в 7-дневен срок от представянето му.
III. Приложима правна рамка
– Чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ — прекратяване без предизвестие при невъзможност на работника да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК; прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга подходяща за здравословното състояние работа и работникът е съгласен да я заеме.
– Чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ — прекратяване без предизвестие, когато работникът откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване.
– Чл. 315 КТ — задължение на работодателя да определя работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност.
– Чл. 317 КТ — трудоустрояването се извършва по предписание на здравните органи; работодателят е длъжен да премести работника на подходяща работа в 7-дневен срок от получаване на предписанието.
– Чл. 217 КТ — при неизпълнено трудоустрояване работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от получаване на предписанието до изпълнението му; обезщетение не се дължи, ако работникът без уважителни причини откаже да заеме работата, на която се трудоустроява.
– Чл. 222, ал. 2 КТ — при прекратяване поради болест (само по чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ — обезщетение от 2 брутни трудови възнаграждения при най-малко 5 г. стаж и ако не е получавано на същото основание през последните 5 г.
– Чл. 333 КТ — предварителна закрила при уволнение (вкл. на трудоустроени), но само при основанията чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
– Наредба за трудоустрояване — чл. 1 (предписанията се издават от лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК; ЕР с 50 и над 50% НТР се изпраща и до НОИ) и чл. 3 (спор между работодателя и работника относно подходящата работа се решава от здравния орган, издал предписанието).
IV. Анализ
1. Избор на основание: чл. 325, ал. 1, т. 9 срещу чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ
Основанията по чл. 325, ал. 1, т. 9 и по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ имат различни фактически състави. По буквата на чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. последно прекратяването е недопустимо само когато едновременно е налице подходяща работа и работникът е съгласен да я заеме. При отказ, според трайната практика на ВКС фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 включва като самостоятелна кумулативна предпоставка липсата на друга подходяща свободна длъжност в предприятието, на която работникът да бъде преместен; отсъствието на която и да е от предпоставките прави прекратяването незаконно. В настоящия казус подходяща длъжност е налице (хигиенист) и именно нея работодателят предлага — тоест работодателят сам установява, че такава длъжност съществува. Това поставя под съмнение приложимостта на чл. 325, ал. 1, т. 9, чийто състав предполага липса на подходяща работа.
Хипотезата „налична и предложена подходяща работа, която работникът отказва" се покрива по-точно от специалната норма на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ За нея се изискват две предпоставки: извършено трудоустрояване по установения ред (чл. 314 и сл. КТ и отказ на работника да заеме предложената подходяща работа. Именно това основание прилага ВКС в случаите на отказ от предложена при трудоустрояване длъжност.
Извод: при отказ от реално налична и предложена подходяща длъжност по-защитимото основание е чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ Основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 остава приложимо само ако се установи, че подходяща работа обективно липсва. Двете основания почиват на различни и взаимно изключващи се факти, поради което заповедта следва да се мотивира само с едно от тях, с последователен фактически състав; смесване на „невъзможност поради болест" (чл. 325) и „отказ от предложена подходяща работа" (чл. 330, ал. 2, т. 5) в един акт създава риск от отмяна.
2. Решаващият риск: спорът за подходяща работа (чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване)
Независимо от избора на основание, определящ за законността на прекратяването е въпросът дали отказът на служителката съставлява спор за подходяща работа по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване.
Съгласно Решение на ВКС, ГК, IV г.о. по гр. д. № 3483/2014 г. (казус с 71% НТР и противопоказание за работа „без контакт с клиенти" — практически идентичен на настоящия), когато работникът откаже предложена длъжност, считайки я за несъвместима със здравните си противопоказания, възниква спор по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, компетентен да се произнесе по който е единствено здравният орган, издал предписанието (ТЕЛК/НЕЛК). До произнасянето му работникът не е длъжен да заеме длъжността, а отказът му не е основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ
В същия смисъл е Определение № 554/23.04.2015 г. по гр. д. № 327/2015 г. на ВКС, IV г.о.: при неразрешен спор и липса на експертиза за конкретната длъжност елементите на чл. 330, ал. 2, т. 5 не са осъществени, а работодател, който сам определя подходящата длъжност вместо здравния орган, изземва компетентността на органа по трудоустрояване.
Практическото значение е съществено. В цитирания казус работодателят е поискал становище от службата по трудова медицина и това е прието за недостатъчно, тъй като спорът се решава от здравния орган, а не от трудовата медицина. Пренесено към настоящия случай: ако служителката откаже длъжност „хигиенист" с довод, че при 80% НТР тя също ѝ е неподходяща, прекратяване без произнасяне на ТЕЛК по подходящата длъжност би било незаконно. Дали конкретна длъжност е подходяща за здравословното състояние е медицински въпрос от компетентност на здравните органи (в този смисъл и Решение № 72/26.06.2020 г. по гр. д. № 2831/2019 г. на ВКС, III г.о.).
Уточнение: спорът по чл. 3 НТ възниква, когато отказът е мотивиран със здравна неподходящост. Ако отказът е по причини, несвързани със здравословното състояние (нежелание за самата длъжност, размер на възнаграждението, работно време , той по принцип не съставлява спор по чл. 3 НТ и може да обоснове прекратяване по чл. 330, ал. 2, т. 5. Доколкото обаче служителката лесно може да преформулира отказа със здравни съображения, разумната стратегия е предварително да се обезпечи произнасяне на ТЕЛК по подходящата длъжност.
3. Предварително разрешение от Инспекцията по труда
Не се изисква. Предварителната закрила по чл. 333 КТ обхваща изчерпателно изброени основания — чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ Нито чл. 325, ал. 1, т. 9, нито чл. 330, ал. 2, т. 5 попадат в този кръг. Качеството „трудоустроен" на служителката не променя извода, тъй като закрилата се задейства от основанието на прекратяване, а не от статуса на лицето. Това е потвърдено и в Писмо на МТСП № 67/8 от 11.02.2008 г. Следователно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда" не следва да се иска.
4. Срокове
Двата срока имат различен предмет:
– 7-дневният срок (чл. 317 КТ във вр. с Наредбата за трудоустрояване) е срокът, в който работодателят е длъжен да реализира трудоустрояването, т.е. да отправи писменото предложение за подходяща работа; при неизпълнение се дължи обезщетение по чл. 217 КТ Предписанието е задължително от получаването му, поради което предложението не изчаква влизане в сила.
– 14-дневният срок е срокът за обжалване на експертното решение пред НЕЛК. Обжалването само по себе си не спира изпълнението на предписанието за трудоустрояване.
За самото прекратяване обаче е меродавно решението да е стабилно: наличието на основанието се преценява към момента на връчване на заповедта и предполага влязло в сила експертно решение; при висящо обжалване или последваща отмяна основанието може да отпадне. Затова, макар да няма изрична забрана за прекратяване преди изтичане на 14-дневния срок, разумният подход е заповедта да се издаде след стабилизиране на ЕР и при повдигнат спор за подходяща работа след произнасяне на ТЕЛК.
5. Обезщетения
– Чл. 222, ал. 2 КТ (2 брутни трудови възнаграждения) се дължи само при прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ При прекратяване по чл. 330, ал. 2, т. 5 то не се дължи — изборът на основание има и това парично измерение.
– Чл. 217 КТ — обезщетение не се дължи, ако служителката без уважителни причини откаже да заеме подходящата работа, на която се трудоустроява.
– Чл. 47 КСО (обезщетение при трудоустрояване за сметка на НОИ) е относимо само при временно намалена работоспособност и само ако лицето приеме по-нископлатена работа; при траен 80% НТР и при отказ не се активира. Ролята на НОИ тук е ограничена до получаване на ЕР по чл. 1, ал. 6 от Наредбата и администриране на инвалидната пенсия.
Заключение. При отказ от реално налична и предложена подходяща длъжност по-защитимото основание е чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ а не чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ последното е приложимо само при обективна липса на подходяща работа. Разрешение от Инспекцията по труда не се изисква. Прекратяването следва да се извърши след стабилизиране на експертното решение и при здравно мотивиран отказ след произнасяне на ТЕЛК по подходящата длъжност.
Препоръчителна последователност:
1. Проверете съдържанието на ЕР, в частност т. 14 (противопоказани условия на труд). Ако е отразено само противопоказание за работа с клиенти, длъжност „хигиенист" е кандидат за подходяща; ако са налице и други противопоказания (напр. тежък физически труд), преценете дали „хигиенист" изобщо е съвместима.
2. В 7-дневен срок от получаване на предписанието отправете писмено предложение за трудоустрояване на длъжност „хигиенист" (с длъжностна характеристика и предложение за изменение по чл. 119 КТ и едновременно сезирайте ТЕЛК по чл. 3, съответно чл. 1, ал. 4 от Наредбата за трудоустрояване, за потвърждаване коя конкретна длъжност от списъка по чл. 315 КТ е подходяща за състоянието на служителката.
3. Преназначете здравия служител от длъжност „хигиенист" на друга длъжност по негово съгласие, за да освободите мястото (в съответствие с § 1 от ДР на Наредбата и чл. 325, ал. 1, т. 6 КТ .
4. Документирайте отказа писмено (протокол или свидетели при отказ за подпис), като отразите заявения мотив за отказа.
5. След стабилизиране на ЕР (изтичане на 14-дневния срок или произнасяне на НЕЛК) и произнасяне на ТЕЛК по подходящата длъжност:
– при отказ от потвърдена като подходяща длъжност — издайте заповед по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ (само едно основание);
– при установена липса на подходяща работа по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ (с дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ .
6. Не искайте разрешение от Инспекцията по труда.
Източник: www.portaltrznormativi.bg
Отговор на въпроса даде адв. Десислава Димитрова:
I. Фактическа обстановка
Служителка на длъжност „касиер" е представила експертно решение (ЕР) на ТЕЛК, с което ѝ е определена 80% трайно намалена работоспособност (НТР) и е отразено противопоказание за работа с клиенти. Работодателят е определил по реда на чл. 315 КТ работни места за трудоустрояване на длъжности „касиер", „продавач-консултант" и „хигиенист". От тях единствено „хигиенист" е съвместима с противопоказанието, тъй като останалите две предполагат обслужване на клиенти. Длъжността „хигиенист" понастоящем е заета от здрав служител, когото работодателят възнамерява да преназначи по негово съгласие на друга, желана от него длъжност, за да освободи мястото. Работодателят ще отправи писмено предложение за трудоустрояване на длъжност „хигиенист"; по данни на служителката се очаква тя да откаже.
II. Поставени въпроси
1. Може ли трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ при отказ на служителката да заеме предложената подходяща длъжност.
2. Необходимо ли е предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда".
3. Следва ли да се изчака 14-дневният срок за обжалване на решението на ТЕЛК, или прекратяването трябва да се извърши в 7-дневен срок от представянето му.
III. Приложима правна рамка
– Чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ — прекратяване без предизвестие при невъзможност на работника да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК; прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга подходяща за здравословното състояние работа и работникът е съгласен да я заеме.
– Чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ — прекратяване без предизвестие, когато работникът откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване.
– Чл. 315 КТ — задължение на работодателя да определя работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност.
– Чл. 317 КТ — трудоустрояването се извършва по предписание на здравните органи; работодателят е длъжен да премести работника на подходяща работа в 7-дневен срок от получаване на предписанието.
– Чл. 217 КТ — при неизпълнено трудоустрояване работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от получаване на предписанието до изпълнението му; обезщетение не се дължи, ако работникът без уважителни причини откаже да заеме работата, на която се трудоустроява.
– Чл. 222, ал. 2 КТ — при прекратяване поради болест (само по чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ — обезщетение от 2 брутни трудови възнаграждения при най-малко 5 г. стаж и ако не е получавано на същото основание през последните 5 г.
– Чл. 333 КТ — предварителна закрила при уволнение (вкл. на трудоустроени), но само при основанията чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
– Наредба за трудоустрояване — чл. 1 (предписанията се издават от лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК; ЕР с 50 и над 50% НТР се изпраща и до НОИ) и чл. 3 (спор между работодателя и работника относно подходящата работа се решава от здравния орган, издал предписанието).
IV. Анализ
1. Избор на основание: чл. 325, ал. 1, т. 9 срещу чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ
Основанията по чл. 325, ал. 1, т. 9 и по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ имат различни фактически състави. По буквата на чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. последно прекратяването е недопустимо само когато едновременно е налице подходяща работа и работникът е съгласен да я заеме. При отказ, според трайната практика на ВКС фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 включва като самостоятелна кумулативна предпоставка липсата на друга подходяща свободна длъжност в предприятието, на която работникът да бъде преместен; отсъствието на която и да е от предпоставките прави прекратяването незаконно. В настоящия казус подходяща длъжност е налице (хигиенист) и именно нея работодателят предлага — тоест работодателят сам установява, че такава длъжност съществува. Това поставя под съмнение приложимостта на чл. 325, ал. 1, т. 9, чийто състав предполага липса на подходяща работа.
Хипотезата „налична и предложена подходяща работа, която работникът отказва" се покрива по-точно от специалната норма на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ За нея се изискват две предпоставки: извършено трудоустрояване по установения ред (чл. 314 и сл. КТ и отказ на работника да заеме предложената подходяща работа. Именно това основание прилага ВКС в случаите на отказ от предложена при трудоустрояване длъжност.
Извод: при отказ от реално налична и предложена подходяща длъжност по-защитимото основание е чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ Основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 остава приложимо само ако се установи, че подходяща работа обективно липсва. Двете основания почиват на различни и взаимно изключващи се факти, поради което заповедта следва да се мотивира само с едно от тях, с последователен фактически състав; смесване на „невъзможност поради болест" (чл. 325) и „отказ от предложена подходяща работа" (чл. 330, ал. 2, т. 5) в един акт създава риск от отмяна.
2. Решаващият риск: спорът за подходяща работа (чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване)
Независимо от избора на основание, определящ за законността на прекратяването е въпросът дали отказът на служителката съставлява спор за подходяща работа по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване.
Съгласно Решение на ВКС, ГК, IV г.о. по гр. д. № 3483/2014 г. (казус с 71% НТР и противопоказание за работа „без контакт с клиенти" — практически идентичен на настоящия), когато работникът откаже предложена длъжност, считайки я за несъвместима със здравните си противопоказания, възниква спор по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, компетентен да се произнесе по който е единствено здравният орган, издал предписанието (ТЕЛК/НЕЛК). До произнасянето му работникът не е длъжен да заеме длъжността, а отказът му не е основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ
В същия смисъл е Определение № 554/23.04.2015 г. по гр. д. № 327/2015 г. на ВКС, IV г.о.: при неразрешен спор и липса на експертиза за конкретната длъжност елементите на чл. 330, ал. 2, т. 5 не са осъществени, а работодател, който сам определя подходящата длъжност вместо здравния орган, изземва компетентността на органа по трудоустрояване.
Практическото значение е съществено. В цитирания казус работодателят е поискал становище от службата по трудова медицина и това е прието за недостатъчно, тъй като спорът се решава от здравния орган, а не от трудовата медицина. Пренесено към настоящия случай: ако служителката откаже длъжност „хигиенист" с довод, че при 80% НТР тя също ѝ е неподходяща, прекратяване без произнасяне на ТЕЛК по подходящата длъжност би било незаконно. Дали конкретна длъжност е подходяща за здравословното състояние е медицински въпрос от компетентност на здравните органи (в този смисъл и Решение № 72/26.06.2020 г. по гр. д. № 2831/2019 г. на ВКС, III г.о.).
Уточнение: спорът по чл. 3 НТ възниква, когато отказът е мотивиран със здравна неподходящост. Ако отказът е по причини, несвързани със здравословното състояние (нежелание за самата длъжност, размер на възнаграждението, работно време , той по принцип не съставлява спор по чл. 3 НТ и може да обоснове прекратяване по чл. 330, ал. 2, т. 5. Доколкото обаче служителката лесно може да преформулира отказа със здравни съображения, разумната стратегия е предварително да се обезпечи произнасяне на ТЕЛК по подходящата длъжност.
3. Предварително разрешение от Инспекцията по труда
Не се изисква. Предварителната закрила по чл. 333 КТ обхваща изчерпателно изброени основания — чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ Нито чл. 325, ал. 1, т. 9, нито чл. 330, ал. 2, т. 5 попадат в този кръг. Качеството „трудоустроен" на служителката не променя извода, тъй като закрилата се задейства от основанието на прекратяване, а не от статуса на лицето. Това е потвърдено и в Писмо на МТСП № 67/8 от 11.02.2008 г. Следователно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда" не следва да се иска.
4. Срокове
Двата срока имат различен предмет:
– 7-дневният срок (чл. 317 КТ във вр. с Наредбата за трудоустрояване) е срокът, в който работодателят е длъжен да реализира трудоустрояването, т.е. да отправи писменото предложение за подходяща работа; при неизпълнение се дължи обезщетение по чл. 217 КТ Предписанието е задължително от получаването му, поради което предложението не изчаква влизане в сила.
– 14-дневният срок е срокът за обжалване на експертното решение пред НЕЛК. Обжалването само по себе си не спира изпълнението на предписанието за трудоустрояване.
За самото прекратяване обаче е меродавно решението да е стабилно: наличието на основанието се преценява към момента на връчване на заповедта и предполага влязло в сила експертно решение; при висящо обжалване или последваща отмяна основанието може да отпадне. Затова, макар да няма изрична забрана за прекратяване преди изтичане на 14-дневния срок, разумният подход е заповедта да се издаде след стабилизиране на ЕР и при повдигнат спор за подходяща работа след произнасяне на ТЕЛК.
5. Обезщетения
– Чл. 222, ал. 2 КТ (2 брутни трудови възнаграждения) се дължи само при прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ При прекратяване по чл. 330, ал. 2, т. 5 то не се дължи — изборът на основание има и това парично измерение.
– Чл. 217 КТ — обезщетение не се дължи, ако служителката без уважителни причини откаже да заеме подходящата работа, на която се трудоустроява.
– Чл. 47 КСО (обезщетение при трудоустрояване за сметка на НОИ) е относимо само при временно намалена работоспособност и само ако лицето приеме по-нископлатена работа; при траен 80% НТР и при отказ не се активира. Ролята на НОИ тук е ограничена до получаване на ЕР по чл. 1, ал. 6 от Наредбата и администриране на инвалидната пенсия.
Заключение. При отказ от реално налична и предложена подходяща длъжност по-защитимото основание е чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ а не чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ последното е приложимо само при обективна липса на подходяща работа. Разрешение от Инспекцията по труда не се изисква. Прекратяването следва да се извърши след стабилизиране на експертното решение и при здравно мотивиран отказ след произнасяне на ТЕЛК по подходящата длъжност.
Препоръчителна последователност:
1. Проверете съдържанието на ЕР, в частност т. 14 (противопоказани условия на труд). Ако е отразено само противопоказание за работа с клиенти, длъжност „хигиенист" е кандидат за подходяща; ако са налице и други противопоказания (напр. тежък физически труд), преценете дали „хигиенист" изобщо е съвместима.
2. В 7-дневен срок от получаване на предписанието отправете писмено предложение за трудоустрояване на длъжност „хигиенист" (с длъжностна характеристика и предложение за изменение по чл. 119 КТ и едновременно сезирайте ТЕЛК по чл. 3, съответно чл. 1, ал. 4 от Наредбата за трудоустрояване, за потвърждаване коя конкретна длъжност от списъка по чл. 315 КТ е подходяща за състоянието на служителката.
3. Преназначете здравия служител от длъжност „хигиенист" на друга длъжност по негово съгласие, за да освободите мястото (в съответствие с § 1 от ДР на Наредбата и чл. 325, ал. 1, т. 6 КТ .
4. Документирайте отказа писмено (протокол или свидетели при отказ за подпис), като отразите заявения мотив за отказа.
5. След стабилизиране на ЕР (изтичане на 14-дневния срок или произнасяне на НЕЛК) и произнасяне на ТЕЛК по подходящата длъжност:
– при отказ от потвърдена като подходяща длъжност — издайте заповед по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ (само едно основание);
– при установена липса на подходяща работа по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ (с дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ .
6. Не искайте разрешение от Инспекцията по труда.
Източник: www.portaltrznormativi.bg
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари