Здравейте, имам въпрос относно отказ от страна на НОИ за изплащане на болничен. Самоосигуряващо лице съм, като се осигурявам за всички социални рискове. Поради наличието на стари задължения осигурителните вноски за месеците декември 2012г. и януари 2013г. са пренасочени за погасяване на тях. Междувременно през месец януари 2013г. излязох в болнични. Впоследствие получих от НОИ отказ за изплащане на обезщетението поради обстоятелството, че не съм внесла осигурителни вноски за декември 2012г. и за януари 2013г. Въпросът ми е губя ли безвъзвратно правото на обезщетение за временна нетрудоспособност и възможно ли е след внасяне на осигурителните вноски ( дори и след изтичане на 14-дневния срок за обжалване на отказа) да поискам преразглеждане на случая?
Добавена в
1 отговор
експерт Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 02 Апр. 2013
Право на парично обезщетение за времето на временна неработоспособност имат осигурените за общо заболяване и майчинство лица.
Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
При липсващи данни за внесени осигурителни вноски за м. декември 2012 и януари 2013 година, НОИ преценява, че нямате статут на осигурено лице.
Съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО разпореждането за отказ за изплащане на обезщетение се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 4 (три години, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнася обезщетението) лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
При липсващи данни за внесени осигурителни вноски за м. декември 2012 и януари 2013 година, НОИ преценява, че нямате статут на осигурено лице.
Съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО разпореждането за отказ за изплащане на обезщетение се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 4 (три години, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнася обезщетението) лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
