1 въпрос :Имат ли основание органите на НОИ да не изплатят болничен съгл.чл.46,ал.3 от КСО при следните обстоятелство :
Самоосигуряващ своб.професия - счетоводител е в болничен за 1 месец ( за периода от 15 число на текущия месец до 16 число на следващия ).Няма наети лица по ТП.
През този период лицето трябва да подаде Д1 до 25 число , Декл. по чл.55 от ЗДДФЛ до 30 число и СД-я по ДДС до 14 число. В противен случай адм.санкции са глоби в р-р от 50 до 500 лв.
Това свое задължение извършва с електронен подпис, от където е видно ,че извършва " трудова дейност " .
2 въпрос : Как да извърши това задължение - подаване на декларациите в срок , без да наруши чл.46, ал.3 от КСО !
Самоосигуряващ своб.професия - счетоводител е в болничен за 1 месец ( за периода от 15 число на текущия месец до 16 число на следващия ).Няма наети лица по ТП.
През този период лицето трябва да подаде Д1 до 25 число , Декл. по чл.55 от ЗДДФЛ до 30 число и СД-я по ДДС до 14 число. В противен случай адм.санкции са глоби в р-р от 50 до 500 лв.
Това свое задължение извършва с електронен подпис, от където е видно ,че извършва " трудова дейност " .
2 въпрос : Как да извърши това задължение - подаване на декларациите в срок , без да наруши чл.46, ал.3 от КСО !
Добавена в
1 отговор
експерт Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 26 Окт. 2013
Ако самоосигуряващото се лице - счетоводител подава собствените си декларации, които сте изброили, то трудно би могло да се каже, че в този момент то осъществява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване за ОЗМ и попада в хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО.
Ако с електронния си подпис подава декларации на клиенти - лица, които са го упълномощили срещу заплащане да прави това в рамките на неговата професионална дейност, тогава лицето наистина няма право на обезщетение за временна неработоспособност.
Друг е въпросът, че служителите на НОИ преценяват правото за получаване на обезщетение въз основа на представените документи, придружаващи болничния лист. В случая – Приложение № 15. В него (за разлика от приложения № 2 и 3, например) няма предвидено деклариране, че за периода не се упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, която е основание за осигуряване за ОЗМ. Така че най-вероятно по подразбиране ще се приеме, че лицето не упражнява дейност и няма да получи отказ да получи обезщетението.
Много голяма е вероятността обаче при евентуална последваща проверка от страна на органие на НОИ да се стигне до разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми по реда на чл. 114 от КСО. Преди да се търси като доказателство фактът на подаване на декларации с електронен подпис, би могло да се търсят суми, получени от лицето за извършени счетоводни услуги през периода на болничния лист.
Ако все пак се наложи да бъде осъществена дейност в няколко отделни дни, обхванати от болничния лист, според мен НОИ има право да иска възстановяване на обезщетението само за тези конкретни дни, а не за целия период на акта, издаден от здравните органи. В този дух е и Решение № 58 / 30. Януари 2012г. на Административен съд Плевен. Същото е потвърдено с Решение № 10633 / 20.07.2012 година на Върховен административен съд
Ако с електронния си подпис подава декларации на клиенти - лица, които са го упълномощили срещу заплащане да прави това в рамките на неговата професионална дейност, тогава лицето наистина няма право на обезщетение за временна неработоспособност.
Друг е въпросът, че служителите на НОИ преценяват правото за получаване на обезщетение въз основа на представените документи, придружаващи болничния лист. В случая – Приложение № 15. В него (за разлика от приложения № 2 и 3, например) няма предвидено деклариране, че за периода не се упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, която е основание за осигуряване за ОЗМ. Така че най-вероятно по подразбиране ще се приеме, че лицето не упражнява дейност и няма да получи отказ да получи обезщетението.
Много голяма е вероятността обаче при евентуална последваща проверка от страна на органие на НОИ да се стигне до разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми по реда на чл. 114 от КСО. Преди да се търси като доказателство фактът на подаване на декларации с електронен подпис, би могло да се търсят суми, получени от лицето за извършени счетоводни услуги през периода на болничния лист.
Ако все пак се наложи да бъде осъществена дейност в няколко отделни дни, обхванати от болничния лист, според мен НОИ има право да иска възстановяване на обезщетението само за тези конкретни дни, а не за целия период на акта, издаден от здравните органи. В този дух е и Решение № 58 / 30. Януари 2012г. на Административен съд Плевен. Същото е потвърдено с Решение № 10633 / 20.07.2012 година на Върховен административен съд
