Фирма ООД сключва договор за заем с чуждестранно физическо лице /не от ЕО / Средствата са необходими за изграждане на ФВЦ - 3 мегавата.Чуждестранното лице е и собственик в ООД-то. Договора е безлихвен и депози-ран В БНБ .От гледна точка на НАП неможе да има безлихвен заем.
- Какво трябва да направя за да нямаме проблеми?
- Каква е процедурата по облагане на дохода от лихви получени от чуждестранното физическо лицето . ООД-то трябва ли да удържа и превежда данък, кога и колко?
- Какво трябва да направя за да нямаме проблеми?
- Каква е процедурата по облагане на дохода от лихви получени от чуждестранното физическо лицето . ООД-то трябва ли да удържа и превежда данък, кога и колко?
Добавена в
1 отговор
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 18 Септ. 2012
Чуждестранното лице е и собственик в ООД-то – като такова то е свързано по отношение на това дружество.
Съгласно чл. 77, от ЗДДФЛ, при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Според ЗДДФЛ,не е местно физическо лице, лицето, дори което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната, следователно за лицето важат почти сигурно/поради липса на други данни от вас/, изискванията за чуждестранните физически лица/от ЕС и извън ЕС/, които са носители на задължението за данъци и тяхното внасяне, по ЗДДФЛ.
Отговор на писмо вх.№ 94-00-145 от 03.11.2008г. от НАП , „Данъчно третиране на лихвите, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица.
По силата на чл.37, ал.1, т.З от ЗДДФЛ лихвите от източник в България, в т.ч. лихвите, съдържащи се във вноските по лизинг, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените лихви. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато лихвите са в полза на физическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода (чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
По силата на чл.37, ал.7 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък лихвите, освободени от облагане по чл.13 от същия закон и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство. Тези обстоятелства се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ (чл.37, ал.8 от ЗДДФЛ).
По отношение на данъчното облагане на доходите на физически лица следва да се има предвид, че съгласно чл.75 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Има подписана Спогодба между Р България и Р Италия за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирана и влязла в сила от 10.06.1991год./Обн. ДВ бр.66/13.08.1991г./ Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществата по отношение на чуждестранни лица е регламентирана в раздел трети чл.135 – чл.142 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Компетентния орган по прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане е Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП София.
Физическо лице, на което му е удържан окончателен данък на основание чл.58 от ЗДДФЛ може да получи удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице като подаде искане в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл.55, т.е. данъчната декларация от платеца на дохода, удържал окончателния данък.»
Съгласно чл. 77, от ЗДДФЛ, при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Според ЗДДФЛ,не е местно физическо лице, лицето, дори което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната, следователно за лицето важат почти сигурно/поради липса на други данни от вас/, изискванията за чуждестранните физически лица/от ЕС и извън ЕС/, които са носители на задължението за данъци и тяхното внасяне, по ЗДДФЛ.
Отговор на писмо вх.№ 94-00-145 от 03.11.2008г. от НАП , „Данъчно третиране на лихвите, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица.
По силата на чл.37, ал.1, т.З от ЗДДФЛ лихвите от източник в България, в т.ч. лихвите, съдържащи се във вноските по лизинг, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените лихви. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато лихвите са в полза на физическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода (чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
По силата на чл.37, ал.7 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък лихвите, освободени от облагане по чл.13 от същия закон и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство. Тези обстоятелства се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ (чл.37, ал.8 от ЗДДФЛ).
По отношение на данъчното облагане на доходите на физически лица следва да се има предвид, че съгласно чл.75 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Има подписана Спогодба между Р България и Р Италия за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирана и влязла в сила от 10.06.1991год./Обн. ДВ бр.66/13.08.1991г./ Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществата по отношение на чуждестранни лица е регламентирана в раздел трети чл.135 – чл.142 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Компетентния орган по прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане е Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП София.
Физическо лице, на което му е удържан окончателен данък на основание чл.58 от ЗДДФЛ може да получи удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице като подаде искане в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл.55, т.е. данъчната декларация от платеца на дохода, удържал окончателния данък.»
