Здравейте
майка в отпуск за отглеждане на дете до 410 дена има възможност да извърши услуга на граждански договор. Въпросът ми е хонорара които ще получи ще спре ли обезщетението което получава от НОИ? Лицето има ли друго задължение освен да подаде ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и при условие , че е в майчинство /няма доход/ освен обезщетението , следва ли че хонорара от ГД няма да има осигуровки /сумата е под МРЗ/
майка в отпуск за отглеждане на дете до 410 дена има възможност да извърши услуга на граждански договор. Въпросът ми е хонорара които ще получи ще спре ли обезщетението което получава от НОИ? Лицето има ли друго задължение освен да подаде ГДД по чл.50 ЗДДФЛ и при условие , че е в майчинство /няма доход/ освен обезщетението , следва ли че хонорара от ГД няма да има осигуровки /сумата е под МРЗ/
Добавена в
2 отговори
експерт Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 26 Ноем. 2013
Притеснението ви най-вероятно идва от текста на чл. 46, ал. 3 от КСО, според който парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор), е регламентирано в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно посочените разпоредби осигуряването е само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица нямат нито задължение, нито право да се осигуряват за общо заболяване и майчинство.
Ето защо полагането на труд без трудово правоотношение (граждански договор), не е пречка за получаване на паричното обезщетение за бременност и раждане.
Ако доходът е получен през четвъртото тримесечие, то предприятието-платец на дохода не следва да удържа авансов данък. В такъв случай лицето освен, че е длъжно да подаде годишната си данъна декларация, следва да внесе и полагаемия се данък.
По отношение на това дали възложителят следва да начисли и удържи осигурителни вноски, моето мнение е, че трябва.
Базирам се на текста на чл. 4, ал. 3, т. 6 - лицето е осигурено на друго основание за този месец, независимо от факта, че не се дължат осигуровки заради факта, че се намира в болничен за бременност и раждане.
Срещала съм и противоположното мнение, изказвано от колеги, които приемат, че щом не се дължат осигуровки на друго основание от работата по граждански договор, приложим е текстът на т. 5 и ако доходът от положения труд без трудово правоотношение след намаляването му с разходите за дейността е по-малък от минималната работна заплата, то лицето не следва да бъде приемано за осигурено за работата си по гражданския договор.
Не съм намирала официално становище на НАП или НОИ по въпроса.
Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор), е регламентирано в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно посочените разпоредби осигуряването е само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица нямат нито задължение, нито право да се осигуряват за общо заболяване и майчинство.
Ето защо полагането на труд без трудово правоотношение (граждански договор), не е пречка за получаване на паричното обезщетение за бременност и раждане.
Ако доходът е получен през четвъртото тримесечие, то предприятието-платец на дохода не следва да удържа авансов данък. В такъв случай лицето освен, че е длъжно да подаде годишната си данъна декларация, следва да внесе и полагаемия се данък.
По отношение на това дали възложителят следва да начисли и удържи осигурителни вноски, моето мнение е, че трябва.
Базирам се на текста на чл. 4, ал. 3, т. 6 - лицето е осигурено на друго основание за този месец, независимо от факта, че не се дължат осигуровки заради факта, че се намира в болничен за бременност и раждане.
Срещала съм и противоположното мнение, изказвано от колеги, които приемат, че щом не се дължат осигуровки на друго основание от работата по граждански договор, приложим е текстът на т. 5 и ако доходът от положения труд без трудово правоотношение след намаляването му с разходите за дейността е по-малък от минималната работна заплата, то лицето не следва да бъде приемано за осигурено за работата си по гражданския договор.
Не съм намирала официално становище на НАП или НОИ по въпроса.
експерт Miglena Trifonova
отговорина потребителя Елисавета Петрова
на 27 Ноем. 2013
Застъпвам първото становище на колегата Петрова.
Осигуряването следа да се осъществи на основание чл.4, ал.3, т.6 КСО, а не т.5.
Законодателят е използвал израза "осигурен на друго основание", а не "дължащ осигуровки на друго основание".
Много от колегите не го разбират, но има и такива, които добре го разбират, но се опитват да не спазват закона в ущърб на изпълнителя и в интерес на възложителя по граждански договор.
Осигуряването следа да се осъществи на основание чл.4, ал.3, т.6 КСО, а не т.5.
Законодателят е използвал израза "осигурен на друго основание", а не "дължащ осигуровки на друго основание".
Много от колегите не го разбират, но има и такива, които добре го разбират, но се опитват да не спазват закона в ущърб на изпълнителя и в интерес на възложителя по граждански договор.
