Служителка е назначена на работа с трудов договор , след 10 тия ден от назначаването си тя влиза в периода 45 дена , в които може да се излиза в отпуск поради майчинство и тя се възползва от това си право . Колко осигуровки трябва да се начислят на служителката за тези 10 дена които е работила в това предприятие
Добавена в
1 отговор
експерт Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 16 Дек. 2012
Съгласно КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане.
За първите три дни от отпуска за бременност и раждане работодателят не дължи на осигуреното лице 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение и съответно не дължи осигуровки по КСО.
За целия период на временна неработоспособност осигурителят дължи осигуровки по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане.
За първите три дни от отпуска за бременност и раждане работодателят не дължи на осигуреното лице 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение и съответно не дължи осигуровки по КСО.
За целия период на временна неработоспособност осигурителят дължи осигуровки по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.
