Здравейте,
лице е назначено на срочен трудов договор за 1 година.Към датата на постъпване-01.08.2012г.лицето е с 3 месеца трудов стаж,т.е придобива право на отпуск към 01.01.2013г.През месец септември 2012г.същата излиза в болничен за бременност и раждане,след това в отпуск по майчинство.Срокът на договора е 01.08.2013г.
Въпросът ми е:при прекратяване на договор,а за колко дни да се начисли обезщетение за неизползван отпуск,в размер на 20 работни дни по КТ или изчислено пропорционално от датата на придобиване на 8 месеца трудов стаж -01.01.2013г.,т.е.
20дни:12месеца=1.666х7 месеца.?
Благодаря Ви!
лице е назначено на срочен трудов договор за 1 година.Към датата на постъпване-01.08.2012г.лицето е с 3 месеца трудов стаж,т.е придобива право на отпуск към 01.01.2013г.През месец септември 2012г.същата излиза в болничен за бременност и раждане,след това в отпуск по майчинство.Срокът на договора е 01.08.2013г.
Въпросът ми е:при прекратяване на договор,а за колко дни да се начисли обезщетение за неизползван отпуск,в размер на 20 работни дни по КТ или изчислено пропорционално от датата на придобиване на 8 месеца трудов стаж -01.01.2013г.,т.е.
20дни:12месеца=1.666х7 месеца.?
Благодаря Ви!
Добавена в
1 отговор
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 10 Юли. 2013
Здравейте!
Съгласно настоящата редакция (от ноeмври 2010г.) чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Да видим какво право на платен годишен отпуск е придобила тази работничка.
Не споделяте дали:
- трите месеца трудов стаж са придобити през 2012г.
- това е първата година на работа на лицето.
Ако 2012г. е първата година на работа на лицето и трите месеца са придобити през тази година, то лицето придобива 08м. трудов стаж през първата година на работа. Това според разпоредбата на чл.22, ал.1, изр.2 НРВПО, води до правото на на платен годишен отпуск за 2012 г в пълен размер.
Това означава, че ако пълния годишен размер е 20 работни дни е била обезщетена за 5 работни дни, при Вас има право на 15 работни дни за 2012г.
Ако 2012г. не е първата година на работа на лицето, то осемте месеца трудов стаж не се придобиват през първата година на работа на лицето и тази работничка ще има право на 8 дни за 2012г 20 работни дни *5 месеца/12 месеца).
За 2013г. работничката има право на платен годишен отпуск, пропорционално на трудовия стаж, което означава 20*7/12=12 дни
Значи 15+12=27 дни или при вариант втори 8+12=20 дни. Това при условие, че размерът, на който работничката има право е 20 работни дни, а не повече.
Остава да определим дали е изтекъл срокът, в който правото на отпуск съществува или не е изтекъл и това право все още съществува и не се е преклудирало.
Разпоредбата на чл.176а , ал.2 КТ определя, че, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, (какъвто е настоящия казус) правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Причината за неползването не е отпаднала (отпускът за бременност и раждане продължава) и следователно, срокът не е започнал да тече и не е изтекъл.
Работничката има право на отпуск и право да го ползва.
Тъй като трудовото правоотношение се прекатява, тя има право да получи обезщетение на целия отпуск, на който има право, докато е траело то (трудовото правоотношение), тъй като въобще не е ползвала отпуск.
Съгласно настоящата редакция (от ноeмври 2010г.) чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Да видим какво право на платен годишен отпуск е придобила тази работничка.
Не споделяте дали:
- трите месеца трудов стаж са придобити през 2012г.
- това е първата година на работа на лицето.
Ако 2012г. е първата година на работа на лицето и трите месеца са придобити през тази година, то лицето придобива 08м. трудов стаж през първата година на работа. Това според разпоредбата на чл.22, ал.1, изр.2 НРВПО, води до правото на на платен годишен отпуск за 2012 г в пълен размер.
Това означава, че ако пълния годишен размер е 20 работни дни е била обезщетена за 5 работни дни, при Вас има право на 15 работни дни за 2012г.
Ако 2012г. не е първата година на работа на лицето, то осемте месеца трудов стаж не се придобиват през първата година на работа на лицето и тази работничка ще има право на 8 дни за 2012г 20 работни дни *5 месеца/12 месеца).
За 2013г. работничката има право на платен годишен отпуск, пропорционално на трудовия стаж, което означава 20*7/12=12 дни
Значи 15+12=27 дни или при вариант втори 8+12=20 дни. Това при условие, че размерът, на който работничката има право е 20 работни дни, а не повече.
Остава да определим дали е изтекъл срокът, в който правото на отпуск съществува или не е изтекъл и това право все още съществува и не се е преклудирало.
Разпоредбата на чл.176а , ал.2 КТ определя, че, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, (какъвто е настоящия казус) правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Причината за неползването не е отпаднала (отпускът за бременност и раждане продължава) и следователно, срокът не е започнал да тече и не е изтекъл.
Работничката има право на отпуск и право да го ползва.
Тъй като трудовото правоотношение се прекатява, тя има право да получи обезщетение на целия отпуск, на който има право, докато е траело то (трудовото правоотношение), тъй като въобще не е ползвала отпуск.