Дължи ли се обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ на пенсионер от 2003 г., работещ по трудов договор от 2006 г. и с прекратен трудов договор през април 2012 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от Кодекса на Труда? Благодаря!
Добавена в
4 отговори
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 17 Май. 2012
Правото да получи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда е субективно право на работника, което възниква при:
1. Наличие на валидно трудово правоотношение;
2. Законосъобразно прекратяване на това трудово правоотношение;
3. Прекратяването да е извършено на някое от следните прекратителни основания:
3.1. Закриване на цялото предприятие - чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда;
3.2. Закриване на част от предприятието - чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ;
3.3. Съкращаване на щата - чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда /КТ/;
3.4. Намаляване обема на работата - чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/;
3.5. Спиране на работата за повече от 15 дни – чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/.
4. Работникът да е останал без работа за един месец или за по-кратък период или да е бил на по-ниско заплатена работа.
Когато работникът не е работил въобще /имат се предвид само трудови правоотношения/, то му се дължи едно брутно трудово възнаграждение /ако не е уговорен по-голям размер/.
Когато работникът е работил през част от този месец, му се дължи обезщетение, само за времето, през което не е бил на работа, а не за целия месец.
Когато работникът е работил срещу по-ниско заплащане, му се дължи разликата до брутното трудово възнаграждение по прекратения договор.
Възможна е и комбинация между двете – работникът е останал без работа само за част от месеца, след прекратяването и е започнал работа при по-ниска заплата. Тогава за времето без въобще да е работил ще се заплати брутно трудово възнаграждение, а за времето с по-ниска заплата, разликата до брутното трудово възнаграждение по прекратения трудов договор.
Без значение е факта, че работникът е пенсионер и факта, че трудовият договор е продължил 5-6 години.
Когато работникът се яви при Вас с подобна претенция, трябва да поискате трудовата му книжка, за да се уверите, че в нея няма вписвания или има вписвания от определена дата. Трябва да поискате неговия екзепляр от новия трудов договор и от акта на встъпване в длъжност, за да се уверите каква е датата, от която е започнало изпълнението по новия трудов договор /ако има такъв/ и какво е възнагражднието по него.
Работникът следва да попълни декларация, в която да посочи:
• дали е работил по трудово правоотношение през месеца , след прекратяване на трудовия договор;
• ако е работил, на коя точно дата е встъпил в длъжност;
• ако е работил, какво е брутното му трудово възнаграждение по новото трудово правоотношение.
1. Наличие на валидно трудово правоотношение;
2. Законосъобразно прекратяване на това трудово правоотношение;
3. Прекратяването да е извършено на някое от следните прекратителни основания:
3.1. Закриване на цялото предприятие - чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда;
3.2. Закриване на част от предприятието - чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ;
3.3. Съкращаване на щата - чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда /КТ/;
3.4. Намаляване обема на работата - чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/;
3.5. Спиране на работата за повече от 15 дни – чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/.
4. Работникът да е останал без работа за един месец или за по-кратък период или да е бил на по-ниско заплатена работа.
Когато работникът не е работил въобще /имат се предвид само трудови правоотношения/, то му се дължи едно брутно трудово възнаграждение /ако не е уговорен по-голям размер/.
Когато работникът е работил през част от този месец, му се дължи обезщетение, само за времето, през което не е бил на работа, а не за целия месец.
Когато работникът е работил срещу по-ниско заплащане, му се дължи разликата до брутното трудово възнаграждение по прекратения договор.
Възможна е и комбинация между двете – работникът е останал без работа само за част от месеца, след прекратяването и е започнал работа при по-ниска заплата. Тогава за времето без въобще да е работил ще се заплати брутно трудово възнаграждение, а за времето с по-ниска заплата, разликата до брутното трудово възнаграждение по прекратения трудов договор.
Без значение е факта, че работникът е пенсионер и факта, че трудовият договор е продължил 5-6 години.
Когато работникът се яви при Вас с подобна претенция, трябва да поискате трудовата му книжка, за да се уверите, че в нея няма вписвания или има вписвания от определена дата. Трябва да поискате неговия екзепляр от новия трудов договор и от акта на встъпване в длъжност, за да се уверите каква е датата, от която е започнало изпълнението по новия трудов договор /ако има такъв/ и какво е възнагражднието по него.
Работникът следва да попълни декларация, в която да посочи:
• дали е работил по трудово правоотношение през месеца , след прекратяване на трудовия договор;
• ако е работил, на коя точно дата е встъпил в длъжност;
• ако е работил, какво е брутното му трудово възнаграждение по новото трудово правоотношение.
потребител St St
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 17 Май. 2012
Благодаря ви! Изплаща му се всичко брутно или има някакви удръжки? Работника не е работил през въпросния месец.
С най-добри пожелания
stst
С най-добри пожелания
stst
експерт Miglena Trifonova
отговорина потребителя st st
на 19 Май. 2012
На първо място реда за определяне на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява обезщетението на основание чл. 222, ал. 1от Кодекса на труда /КТ/ е определен в чл. 228 от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ.
Чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ - В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
Забележка: Проверете добре кои допълнителни трудови възнаграждения се получават съгласно вътрешни актове на работодателя, КТД, договора на работниника и кои от тях са с постоянен характер.
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда
На второ място,съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда.
Пак там е регламентирано, че за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; обърнете внимание, че е върху обезщетението, а не минималния осигурителен доход за длъжнността, която е заемал преди освобождаването.
Съгласно същия текст за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 т.е са в размерите само за фонд Пенсии и се рапределят между работодател и работник.
На трето място, тъй като обезщетението не фигурира в необлагаемите доходи от трудови правоотношения, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, то е облагаем доход, върху който се дължи данък върху доходите на физическите лица – 10% върху данъчната основа.
Накратко обобщено - върху обезщетението на основание чл. 222, ал. 1 КТ се удържат лични осигуровки в размерите за фонд „Пенсии”, допълнитерно задължително пенсионно осигуряване ако е роден след 01.01.1960 г., но малко вероятно във Вашия случай и данък върху доходите на физичеките лица, т.е.без зравни осигуровки.
Ако имате допълнителни въпроси, относно подаването на Декларация обр.№1, Декларация обр. №6, изготвянето на УП-3 и т.н. , във връзка с това обезщетение, може да ги задатете.
Надявам се да съм била полезна и да бъда полезна и в бъдеще.
Чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ - В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
Забележка: Проверете добре кои допълнителни трудови възнаграждения се получават съгласно вътрешни актове на работодателя, КТД, договора на работниника и кои от тях са с постоянен характер.
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда
На второ място,съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда.
Пак там е регламентирано, че за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; обърнете внимание, че е върху обезщетението, а не минималния осигурителен доход за длъжнността, която е заемал преди освобождаването.
Съгласно същия текст за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 т.е са в размерите само за фонд Пенсии и се рапределят между работодател и работник.
На трето място, тъй като обезщетението не фигурира в необлагаемите доходи от трудови правоотношения, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, то е облагаем доход, върху който се дължи данък върху доходите на физическите лица – 10% върху данъчната основа.
Накратко обобщено - върху обезщетението на основание чл. 222, ал. 1 КТ се удържат лични осигуровки в размерите за фонд „Пенсии”, допълнитерно задължително пенсионно осигуряване ако е роден след 01.01.1960 г., но малко вероятно във Вашия случай и данък върху доходите на физичеките лица, т.е.без зравни осигуровки.
Ако имате допълнителни въпроси, относно подаването на Декларация обр.№1, Декларация обр. №6, изготвянето на УП-3 и т.н. , във връзка с това обезщетение, може да ги задатете.
Надявам се да съм била полезна и да бъда полезна и в бъдеще.
потребител St St
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 21 Май. 2012
Благодаря, г-жо г-це Трифонова!
Малко е да кажа, че бяхте полезна!
Много полезна - очарован съм!
Може би ще имам още въпроси - най-вероятно с УП-3, но засега се въздържам.
Още веднъж Ви благодаря за изчерпателните отговори!
Желая Ви леки два работни дни и едни прекрасни четири почивни дни!
stst
Малко е да кажа, че бяхте полезна!
Много полезна - очарован съм!
Може би ще имам още въпроси - най-вероятно с УП-3, но засега се въздържам.
Още веднъж Ви благодаря за изчерпателните отговори!
Желая Ви леки два работни дни и едни прекрасни четири почивни дни!
stst
