Сключен трудов договор между работник и работодател с изпитателен срок 6 месеца
в полза на работодателя. Работникът може да напусне след едномесечно предизвестие.
На втория месец от влизане на договора в сила работникът подава предизвестие за
напускане след 1 месец. Работодателят се разписва, че е получил предизвестието в
14 часа. Още същия ден издава заповед за освобождаване на работника по чл. 71, ал. 1
КТ, считано от следващия ден. Работникът се е разписал, че е получил заповедта в
19 ч. Тъй като по време на издаване на заповедта за уволнение работодателят е бил
вече предизвестена страна, работникът може ли да претендира за обезщетение за
неспазеното негово предизвестие, съгласно чл. 220, ал. 2 КТ?
в полза на работодателя. Работникът може да напусне след едномесечно предизвестие.
На втория месец от влизане на договора в сила работникът подава предизвестие за
напускане след 1 месец. Работодателят се разписва, че е получил предизвестието в
14 часа. Още същия ден издава заповед за освобождаване на работника по чл. 71, ал. 1
КТ, считано от следващия ден. Работникът се е разписал, че е получил заповедта в
19 ч. Тъй като по време на издаване на заповедта за уволнение работодателят е бил
вече предизвестена страна, работникът може ли да претендира за обезщетение за
неспазеното негово предизвестие, съгласно чл. 220, ал. 2 КТ?
Добавена в
4 отговори
потребител Снежана Атанасова
отговори на въпрос
на 31 Окт. 2012
Ако в трудовият Ви Договор е записано, че Вие дължите едномесечно предизвестие, а работадетял Ви може да прекрати във всеки един момент трудовият Ви договор без предизвестие, не Ви се дължи обезщетение по чл.220 ал. 2 от КТ. Трудовият договор е прекратен на основание член 71 ал. 1 от КТ. Работадателят е в правото си да прекрати трудовия Ви договор във всеки един момент, не зависимо, че Вие сте си подали едномесечно предизвестие за напускане.
потребител Георги Стефанов
отговорина потребителя Снежана Атанасова
на 31 Окт. 2012
Г-жо Атанасова,
Благодаря Ви за отговора.
От него си давам сметка, че не разбирам напълно смисъла на чл. 220 ал. 2.
Бихте ли могли да кажете какви случаи урежда именно тази алинея?
Нека си представим следния хипотетичен случай:
Работодателят може да прекрати договора с 2 месеца предизвествие, а служителят с 1 месец. Служителят подава своето едномесечно предизвестие. Работодателят решава да го освободи веднага и да му плати обезщетение за неспазено предизвестие. Колко месеца обезщетение би трябвало да изплати работодателят - 1 или 2?
- Ако е два, то значи работодателят
е длъжен да спази "своето" предизвестние. Но това се урежда от чл.220, ал.1 така или иначе. Тогава в кои случаи важи чл.220, ал.2?
- Ако пък е един месец, тогава работодателят изплаща
обезщетение за неспазеното предизвествие подадено от служителя, без значение какво е предизвестието на работодателя.
След като се говори за "предизвестена страна", това не е ли ново обстоятелство,
по-специално, по-конкретно, което именно се урежда от чл.220, ал.2, а не от чл.71, ал.1, в който се говори само за "страна".
чл.220, ал.2 гласи, че трябва да се изплати обезщетение за неспазено предизвествие. Чие "неспазено предизвестие"? Това, което е получено от предизвестената страна, или това, което предизвестената страна има право да подаде (последният случай се урежда от чл.220, ал.1 така или иначе).
На мен ми се струва, че чл.71, ал.1, позволява на работодателя да не плаща обезщетение по чл.220, ал.1, понеже той може да прекрати договора без предизвестие, но не го освобождава в случая на чл.220, ал.2, когато той вече е предизвестена страна.
Благодаря Ви за отговора.
От него си давам сметка, че не разбирам напълно смисъла на чл. 220 ал. 2.
Бихте ли могли да кажете какви случаи урежда именно тази алинея?
Нека си представим следния хипотетичен случай:
Работодателят може да прекрати договора с 2 месеца предизвествие, а служителят с 1 месец. Служителят подава своето едномесечно предизвестие. Работодателят решава да го освободи веднага и да му плати обезщетение за неспазено предизвестие. Колко месеца обезщетение би трябвало да изплати работодателят - 1 или 2?
- Ако е два, то значи работодателят
е длъжен да спази "своето" предизвестние. Но това се урежда от чл.220, ал.1 така или иначе. Тогава в кои случаи важи чл.220, ал.2?
- Ако пък е един месец, тогава работодателят изплаща
обезщетение за неспазеното предизвествие подадено от служителя, без значение какво е предизвестието на работодателя.
След като се говори за "предизвестена страна", това не е ли ново обстоятелство,
по-специално, по-конкретно, което именно се урежда от чл.220, ал.2, а не от чл.71, ал.1, в който се говори само за "страна".
чл.220, ал.2 гласи, че трябва да се изплати обезщетение за неспазено предизвествие. Чие "неспазено предизвестие"? Това, което е получено от предизвестената страна, или това, което предизвестената страна има право да подаде (последният случай се урежда от чл.220, ал.1 така или иначе).
На мен ми се струва, че чл.71, ал.1, позволява на работодателя да не плаща обезщетение по чл.220, ал.1, понеже той може да прекрати договора без предизвестие, но не го освобождава в случая на чл.220, ал.2, когато той вече е предизвестена страна.
потребител Снежана Атанасова
отговорина потребителя Георги Стефанов
на 01 Ноем. 2012
Обезщетение за неспазено предизвестие:
1. Когато работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие и го прекрати преди да изтече срокът на предизвестието - в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, съгласно чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда;
Инициативата за прекратяване на трудовия договор с предизвестие може да бъде от страна на работника.
Независимо от това коя от страните е отправила предизвестието, обезщетението се дължи от страната, която не е спазила задължението, да се съобрази с предвидения в него срок.
Самото предизвестие трябва да бъде изготвено в писмена форма и да се връчи на ответната страна в рамките на срока, определен в индивидуалния трудов договор. Този срок не може да бъде по-кратък от определения по чл. 326, ал. 2 от КТ.
Законът предоставя възможност, срокът на предизвестието да не бъде спазен, като именно в подобни случаи се дължи изплащане на обезщетение.
Когато предизвестие:
- изобщо не е връчено на ответната страна, обезщетението се дължи за целия срок;
- е връчено, но преди да изтече определения в него срок, договорът бъде прекратен, обезщетението е в размер на неспазената част.
Във вашия случай трудовият Ви Договор е със срок за изпитване в полза на работодателя. Във всеки един момент през тези 6 месеца, той може да бъде прекратен.
Поради тази причина след подаването в писмена форма на предизвестието за напускане, работодателят се е възползвал от така сключения трудов договор и го е прекратил на основание чл. 71 от КТ. и нямате право на обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 01 Ноем. 2012
Г-н Стефанов, няма как страните по трудовия договор да си дължат различен срок на предизвестие. Тава е важно да го знаете и да не допускате грешката, да смятате, че законът (КТ) допуска уговаряне на различен срок на предизвестие.
Ако има подобна уговорка, тя е частично недействителна.
Ако има подобна уговорка, тя е частично недействителна.
