Трябва ли да се заплаща , като официален празник 3-ти Март на работниците , които са били на работа при СИРВ , при факта , че тази година беше в Неделя?
Добавена в
3 отговори
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 11 Март. 2013
Здравейте!
На основание чл.154, ал.1 КТ, трети март е официален празник.
В чл.264 КТ е регламентирано трудовото възнаграждение за работа през официалните празници - за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
На работниците и служителите работили по график в дните на национален празник се полага допълнително трудово възнаграждение за работа в дните на оф.празници.
Заплащате възнаграждение за този ден със 100% увеличение (двойна надница), като едната ще си бъде част от трудовото възнаграждение, а другото ще се заплати като допълнително трудово възнаграждение.
Ако имате затруднения с изчисленията можете да посочите какви изчисления точно правите, за да ги коментираме и проверим заедно.
Няма никакво значение, че денят е неделя. Този ден е работен за лицето, съгласно графика, но е ден, за който се полага допълнително трудово възнаграждение, когато се работи, без значение дали е извънреден труд или не работата в този ден.
Успех!
потребител Mila Ivanova
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 11 Март. 2013
Ако в правилника за структурата на работната заплата е казано ,че служителите работещи при СИРВ , не получават допълнително възнагржадение при работа в ден ,който е официален празник и служителите са се подписали ,че са запознати с него , може ли да не се счита , че не трябва да се разплаща допълнително?
експерт Miglena Trifonova
отговорина потребителя Mila Ivanova
на 11 Март. 2013
Здравейте, отново.
Тази точка от правилника за структурата на работната заплата е нищожна, поради противоречие с императивна правна норма, а именно нормата на чл.264 КТ, която цитирах по-рано.
Работодателят няма право да създава норми, които противоречат на повелителните норми на Кодекса на труда, но дори да го направи, какъвто е Вашият случай, тези вътрешни норми са нищожни и не пораждат никакви правни последици.
Нито едностранно, чрез свой вътрешен нормативен акт, нито чрез споразумение с другата страна по трудовия договор , работодателят не може да дерогира действието на императивна правна норма.
Не знам кой е съставял правилника за структурата на работната заплата, но определено са му липсвали елементарни юридически познания, според мен, за да допусне подобна фрапираща грешка.
Тази точка от правилника за структурата на работната заплата е нищожна, поради противоречие с императивна правна норма, а именно нормата на чл.264 КТ, която цитирах по-рано.
Работодателят няма право да създава норми, които противоречат на повелителните норми на Кодекса на труда, но дори да го направи, какъвто е Вашият случай, тези вътрешни норми са нищожни и не пораждат никакви правни последици.
Нито едностранно, чрез свой вътрешен нормативен акт, нито чрез споразумение с другата страна по трудовия договор , работодателят не може да дерогира действието на императивна правна норма.
Не знам кой е съставял правилника за структурата на работната заплата, но определено са му липсвали елементарни юридически познания, според мен, за да допусне подобна фрапираща грешка.
