Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) Когато лицето работи по допълнителен, по втори трудов договор, по договор по чл. 114 от Кодекса на труда или без трудово правоотношение, то декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите.
Има ли публикуван формуляр за такава декларация , и ежемесечно ли се подава тя. Примерно Ако лицето има един основен работодател , и работи по 2 ри при друг работодател по часово в продължение на наколоко месеца .
Има ли публикуван формуляр за такава декларация , и ежемесечно ли се подава тя. Примерно Ако лицето има един основен работодател , и работи по 2 ри при друг работодател по часово в продължение на наколоко месеца .
Добавена в
1 отговор
експерт Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 09 Авг. 2013
Когато едно лице получава доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, месечният му осигурителен доход, който е сбор от осигурителните доходи, формирани поотделно за всяка една от извършваните дейности, не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. С оглед ограничаването на месечния осигурителен доход до максималния му размер трябва да се спазва последователността за внасяне на осигурителните вноски в чл. 6, ал. 10 от КСО. Ето защо, когато лицето работи по два трудови договора - основен и допълнителен, вторият работодател трябва да е информиран за размера на осигурителния доход по трудовото правоотношение с основния работодател на лицето.
В тази връзка е и чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Вариантът на текста от чл. 4 в сила до 2013 година гласеше:
"Чл. 4. Когато лицето работи по допълнителен или по втори трудов договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите."
В новия вариант наред с добавянето на хипотезата при работа по чл. 114 от КТ, отпадат думите "при изплащане на възнаграждението". Все пак, доколкото осигуровки се дължат ежемесечно, а осигурителният доход по основния трудов договор не е задължително да бъде константа, е логично декларирането да става всеки месец.
Само по себе си неизпълнението на задължението да се представя такава декларация ежемесечно не представлява нарушение по чл. 355 от КСО. Смисълът и е в създаването на условия за точното определяне на месечния размер на осигурителния доход и данъчната основа, за да се избегне необходимостта от извършване на корекции по подадените в НАП декларации, както и други нежелателни административни усложнения.
Няма официален формуляр, който да е задължителен за ползване.
В тази връзка е и чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Вариантът на текста от чл. 4 в сила до 2013 година гласеше:
"Чл. 4. Когато лицето работи по допълнителен или по втори трудов договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите."
В новия вариант наред с добавянето на хипотезата при работа по чл. 114 от КТ, отпадат думите "при изплащане на възнаграждението". Все пак, доколкото осигуровки се дължат ежемесечно, а осигурителният доход по основния трудов договор не е задължително да бъде константа, е логично декларирането да става всеки месец.
Само по себе си неизпълнението на задължението да се представя такава декларация ежемесечно не представлява нарушение по чл. 355 от КСО. Смисълът и е в създаването на условия за точното определяне на месечния размер на осигурителния доход и данъчната основа, за да се избегне необходимостта от извършване на корекции по подадените в НАП декларации, както и други нежелателни административни усложнения.
Няма официален формуляр, който да е задължителен за ползване.
