Здравейте
Досега не съм изплащала суми на чужденци по граждански договор /извършили услуга в България/ и моля за отговор:
колко са нормативно признатите разходи за тях, какви данъци и осигуровки се начисляват, обявяват ли се гражданските им договори..
По - точно те са командировани в България като съдии на спортен турнир и за петте дни тук ще им изплатим възнаграждение.Не всички от тях са от ЕС.
Благодаря много предварително
Досега не съм изплащала суми на чужденци по граждански договор /извършили услуга в България/ и моля за отговор:
колко са нормативно признатите разходи за тях, какви данъци и осигуровки се начисляват, обявяват ли се гражданските им договори..
По - точно те са командировани в България като съдии на спортен турнир и за петте дни тук ще им изплатим възнаграждение.Не всички от тях са от ЕС.
Благодаря много предварително
Добавена в
2 отговори
експерт Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 30 Юни. 2013
От въпроса не става ясно коя е командироващата страна и кой изплаща възнагражденията на лицата.
Принципно обаче, ако българско предприятие изплаща възнагражденията директно на съдиите, от гледна точка на данъчното законодателство въпросните доходи попадат в обхвата на чл. 37, ал. 1, т 8 от ЗДДФЛ - награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници;
Ако лицата не изберат да преизчисляват окончателен данък по чл. 37а, (ако са местни за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство) важат следните правила:
1. Данъчната ставка е 10 на сто върху получения доход (чл. 46)
2. Данъкът се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието (чл. 65, ал. 1)
3. Данъкът по чл. 65 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.чл. 66)
4. Данъкът, удържан от предпирятието, се декларира от него в Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ
5. Подава се справката по чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, освен ако случаите не попадат в обхвата на чл. 142, ал. 5 от ДОПК, когато се подава Декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК във връзка с прилагане на СИДДО за доходи в общ размер до 500 000 лева.
Принципно обаче, ако българско предприятие изплаща възнагражденията директно на съдиите, от гледна точка на данъчното законодателство въпросните доходи попадат в обхвата на чл. 37, ал. 1, т 8 от ЗДДФЛ - награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници;
Ако лицата не изберат да преизчисляват окончателен данък по чл. 37а, (ако са местни за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство) важат следните правила:
1. Данъчната ставка е 10 на сто върху получения доход (чл. 46)
2. Данъкът се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието (чл. 65, ал. 1)
3. Данъкът по чл. 65 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.чл. 66)
4. Данъкът, удържан от предпирятието, се декларира от него в Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ
5. Подава се справката по чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, освен ако случаите не попадат в обхвата на чл. 142, ал. 5 от ДОПК, когато се подава Декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК във връзка с прилагане на СИДДО за доходи в общ размер до 500 000 лева.
експерт Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 30 Юни. 2013
По отношение на осигуряването на въпросните лица.
За тези от тях, които са от страни – членки, важат специалните правила от регламент 883 от 2004 година от чл. 12. Най-общо там се казва, че лицата остават подчинени на законодателствата на техните държави, ако предвиденето времетраене на осъществяваната дейност в другата страна – членка не превишава 24 месеца.
В случаите на временно извършване на работа на територията на друга държава – членка от заети/самостоятелно заети лица (чл. 12(1) и чл. 12(2) от Регламент № 883/2004), както и при всички останали хипотези, при които се издава Удостоверение А1, Регламент № 987/2009 не определя срок за издаването му.
Освен това с издаването на формуляра, компетентната институция на съответната държава–членка удостоверява, че законодателството на тази държава е приложимо спрямо съответното лице. Не съществува пречка, това обстоятелство да бъде удостоверено със задна дата – по време или дори след приключването на периода, подлежащ на удостоверяване.
За лицата, спрямо които не се прилагат европейските регламенти, следва да се провери дали има някаква спогодба за социална сигурнос между Република България и съответната страна.
Така например съгласно член 8, ал. 2 от Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, ако за самостоятелно заето лице се прилага законодателството на едната Договаряща държава и работи временно за своя сметка на територията на другата Договаряща държава, по отношение на тази работа за лицето се прилага законодателството само на първата Договаряща държава, но за не повече от 12 месеца.
За тези от тях, които са от страни – членки, важат специалните правила от регламент 883 от 2004 година от чл. 12. Най-общо там се казва, че лицата остават подчинени на законодателствата на техните държави, ако предвиденето времетраене на осъществяваната дейност в другата страна – членка не превишава 24 месеца.
В случаите на временно извършване на работа на територията на друга държава – членка от заети/самостоятелно заети лица (чл. 12(1) и чл. 12(2) от Регламент № 883/2004), както и при всички останали хипотези, при които се издава Удостоверение А1, Регламент № 987/2009 не определя срок за издаването му.
Освен това с издаването на формуляра, компетентната институция на съответната държава–членка удостоверява, че законодателството на тази държава е приложимо спрямо съответното лице. Не съществува пречка, това обстоятелство да бъде удостоверено със задна дата – по време или дори след приключването на периода, подлежащ на удостоверяване.
За лицата, спрямо които не се прилагат европейските регламенти, следва да се провери дали има някаква спогодба за социална сигурнос между Република България и съответната страна.
Така например съгласно член 8, ал. 2 от Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, ако за самостоятелно заето лице се прилага законодателството на едната Договаряща държава и работи временно за своя сметка на територията на другата Договаряща държава, по отношение на тази работа за лицето се прилага законодателството само на първата Договаряща държава, но за не повече от 12 месеца.
