Български гражданин, който пребивава на територията на р. България повече от 183 дни за една година, пътува на кораби под белгийски и френски флаг на длъжност 4-ти механик. Офиса на фирмата собственик на корабите е в Белгия. Договорите се подписват с българска фирма посредник. Те не са трудови и се сключват за срок от 3 или 4 месеца.
По какъв начин лицето може да се осигурява само? Може ли да му бъде издадена осигурителна книжка и сам да внася необходимите осигуровки и да подава декларация 1?
Трябва ли да се подава годишна данъчна декларация по чл 50 от ЗДДФЛ?
Когато се пътува на кораб под белгийски флаг, лицето получава фиш за заплата от където е ясно, че се удържат данъци по белгийското законодателство. При пътуване под френски флаг не се издава никакъв документ.
Направено е запитване до българската фирма посредник и отговора е, че тя неможе да действа като осигурител, пред когото лицата да декларират избран осигурителен доход и по този начин да се осигуряват за своя сметка както е предвидено в чл 4а от КСО
По какъв начин лицето може да се осигурява само? Може ли да му бъде издадена осигурителна книжка и сам да внася необходимите осигуровки и да подава декларация 1?
Трябва ли да се подава годишна данъчна декларация по чл 50 от ЗДДФЛ?
Когато се пътува на кораб под белгийски флаг, лицето получава фиш за заплата от където е ясно, че се удържат данъци по белгийското законодателство. При пътуване под френски флаг не се издава никакъв документ.
Направено е запитване до българската фирма посредник и отговора е, че тя неможе да действа като осигурител, пред когото лицата да декларират избран осигурителен доход и по този начин да се осигуряват за своя сметка както е предвидено в чл 4а от КСО
Добавена в
1 отговор
експерт Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 22 Февр. 2013
За морски лица по смисъла на българското осигурително законодателство говорим, ако лицето е сключило трудов договор по КТ с български работодател.
Според мен в този случай става по-скоро дума за лице, изпратено на работа в чужбина от български посредник.
Обществените отношения при посредничеството по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни са уредени със Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). ССъгласно чл. 28, ал. 4 от ЗНЗ всеки посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, включително корабопритежател, се регистрира в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 8. Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 извършват услугата по чл. 26, т. 5 след регистрация в Агенцията по заетостта на посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, включително корабопритежател..
Следователно посреднически услуги по заетостта се осъществяват единствено от оправомощени лица въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. При условие че не притежава регистрация за осъществяване на посредническа дейност, дружеството не може да действа като осигурител по смисъла на чл 16 от наредбата.
Ако обаче посредникът притежава регистрация за посредническа дейност, то той не би трябвало да отказва да действа като посредник по смисъла на чл. 4, ал. 5 от КСО.
Трябва да се има предвид обаче, че лица, изпратени на работа в чужбина от български посредник, спрямо които според Дял II от Регламент № 883/2004 е определено като приложимо законодателството на друга държава членка, не могат да сс възползват от предвидения в чл. 16 от НООСЛБГРЧМЛ ред.
Според мен в този случай става по-скоро дума за лице, изпратено на работа в чужбина от български посредник.
Обществените отношения при посредничеството по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни са уредени със Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). ССъгласно чл. 28, ал. 4 от ЗНЗ всеки посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, включително корабопритежател, се регистрира в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 8. Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 извършват услугата по чл. 26, т. 5 след регистрация в Агенцията по заетостта на посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, включително корабопритежател..
Следователно посреднически услуги по заетостта се осъществяват единствено от оправомощени лица въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. При условие че не притежава регистрация за осъществяване на посредническа дейност, дружеството не може да действа като осигурител по смисъла на чл 16 от наредбата.
Ако обаче посредникът притежава регистрация за посредническа дейност, то той не би трябвало да отказва да действа като посредник по смисъла на чл. 4, ал. 5 от КСО.
Трябва да се има предвид обаче, че лица, изпратени на работа в чужбина от български посредник, спрямо които според Дял II от Регламент № 883/2004 е определено като приложимо законодателството на друга държава членка, не могат да сс възползват от предвидения в чл. 16 от НООСЛБГРЧМЛ ред.
