Здравейте, имам следните въпроси свързани с осигуряването на лица, които са едновременно собственици и управители на фирми:
1 - Лице което е собственик на няколко ЕООД-та и има и ЕТ и е избрал да се осигурява като самоосигуряващо се лице в едно от ЕООД-та, следва ли с новите промени в КСО чл.4ал.1т.7 да се осигурява и като управител в фирмите си? В Търговския регистър е посочен като управляващ и представляващ дружествата, но няма сключен договор за управление и контрол, не извършва трудова дейност в фирмите и не получава възнаграждения за дейностите си. Във фирмите има нает персонал.
2 - Когато лице има ЕООД в което се самоосигурява, но няма нает персонал следва ли де осигурява и на други основания ?
3- Лице което е собственик на две ЕООД и сключи договор за управление и контрол с/у определено възнаграждение в фирмата в която е избрал да се самоосигурява. Следва да се осигурява по ДУК и да подаде декларация ОК5 за спиране на самоосигуряването си ?
Лек и успешен ден
1 - Лице което е собственик на няколко ЕООД-та и има и ЕТ и е избрал да се осигурява като самоосигуряващо се лице в едно от ЕООД-та, следва ли с новите промени в КСО чл.4ал.1т.7 да се осигурява и като управител в фирмите си? В Търговския регистър е посочен като управляващ и представляващ дружествата, но няма сключен договор за управление и контрол, не извършва трудова дейност в фирмите и не получава възнаграждения за дейностите си. Във фирмите има нает персонал.
2 - Когато лице има ЕООД в което се самоосигурява, но няма нает персонал следва ли де осигурява и на други основания ?
3- Лице което е собственик на две ЕООД и сключи договор за управление и контрол с/у определено възнаграждение в фирмата в която е избрал да се самоосигурява. Следва да се осигурява по ДУК и да подаде декларация ОК5 за спиране на самоосигуряването си ?
Лек и успешен ден
Добавена в
3 отговори
експерт Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 09 Ян. 2013
По първия ви въпрос. Голямо съмнение предизвиква у мен възможността ако едно лице е собственик и съдружник в няколко дружества и при това е вписан като техен управител да не извършва никаква трудова дейност. Ако това е вярно, то няма основание за никакво осигуряване - в т.ч и като самоосигуряващо се лице.
Ако лицето полага труд, свързан с предмета на дейност на дружеството, то подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - в качеството му на собственик или съдружник в търговски дружества.
По отношение на задължението на лицето да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 за валидно можем да приемем тълкуването на НАП, дадено в писмо 24-00-7 / 25.02.2010 и допълнението в писмо 24-00-10 / 10.03.2010
„Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност. Осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО възниква от деня, в който започнат да упражняват съответната трудова дейност ... .
В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на сключен в писмена форма договор за възлагане на управлението не променя основанието на което лицата подлежат на ДОО при условие, че упражняват трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол на търговски дружества.”
Това се казва в първото писмо. Т.е и досега НАП приемаха, че всеки вписан управител извършва дейност по управление и контрол и липсата на сключен в писмена форма договор за управление не променя нещата.
Във второто писмо уточниха обаче, че осигуровки по този ред се търсят върху дължими възнаграждения (изплатени, начислени и неизплатени или неначислени - чл. 6, ал. 2 от КСО). Така че ако няма доказателства, че има дължимо възнаграждение за управленската дейност, то няма основание да се провежда осигуряване по реда на ар. 1, т. 7.
Ако лицето полага труд, свързан с предмета на дейност на дружеството, то подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - в качеството му на собственик или съдружник в търговски дружества.
По отношение на задължението на лицето да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 за валидно можем да приемем тълкуването на НАП, дадено в писмо 24-00-7 / 25.02.2010 и допълнението в писмо 24-00-10 / 10.03.2010
„Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност. Осигуряването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО възниква от деня, в който започнат да упражняват съответната трудова дейност ... .
В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на сключен в писмена форма договор за възлагане на управлението не променя основанието на което лицата подлежат на ДОО при условие, че упражняват трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол на търговски дружества.”
Това се казва в първото писмо. Т.е и досега НАП приемаха, че всеки вписан управител извършва дейност по управление и контрол и липсата на сключен в писмена форма договор за управление не променя нещата.
Във второто писмо уточниха обаче, че осигуровки по този ред се търсят върху дължими възнаграждения (изплатени, начислени и неизплатени или неначислени - чл. 6, ал. 2 от КСО). Така че ако няма доказателства, че има дължимо възнаграждение за управленската дейност, то няма основание да се провежда осигуряване по реда на ар. 1, т. 7.
експерт Елисавета Петрова
отговорина потребителя Елисавета Петрова
на 09 Ян. 2013
Отговорът ми по-горе е валиден и за втория ви въпрос.
Дали има или няма нает персонал, не е от значение за определяне на задължението за осигуряване по Договор за управление. Дори и за дружества без нает персонал важи условието да имат вписан управител, който ще изпълнява задълженията си по чл. 141 от ТЗ.
Дали има или няма нает персонал, не е от значение за определяне на задължението за осигуряване по Договор за управление. Дори и за дружества без нает персонал важи условието да имат вписан управител, който ще изпълнява задълженията си по чл. 141 от ТЗ.
експерт Елисавета Петрова
отговорина потребителя Елисавета Петрова
на 09 Ян. 2013
"3- Лице което е собственик на две ЕООД и сключи договор за управление и контрол с/у определено възнаграждение в фирмата в която е избрал да се самоосигурява. Следва да се осигурява по ДУК и да подаде декларация ОК5 за спиране на самоосигуряването си ?"
Няма такова нещо като избиране на фирма, в която лицето да се самоосигурява.
Лицата подлежат на самоосигуряване заради трудовата дейност, която упражняват. В практиката се е наложил термина "осигуряване чрез дружеството", останал от стара редакция на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица.
Все пак ако в едното дружество собственикът работи по договор за управление срещу възнаграждение, то следва да се осигурява на това основание. В същото време то ще подлежи и на самоосигуряване, ако упражнява трудова дейност, различна от управлението, в което и да е от двете му дружества. Ако се приеме, че за осигуряването по договор за управление има изискване да съществува дължимо възнаграждение, върху което (но върху не повече от максималния осигурителен доход и върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО) да се начислят осигурителни вноски, то за осигуряването по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 няма условие за дължимо възнаграждение. Дори и да не получава възнаграждение, лицето подлежи на самоосигуряване авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен за самоосигуряващите се лица със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година
Няма такова нещо като избиране на фирма, в която лицето да се самоосигурява.
Лицата подлежат на самоосигуряване заради трудовата дейност, която упражняват. В практиката се е наложил термина "осигуряване чрез дружеството", останал от стара редакция на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица.
Все пак ако в едното дружество собственикът работи по договор за управление срещу възнаграждение, то следва да се осигурява на това основание. В същото време то ще подлежи и на самоосигуряване, ако упражнява трудова дейност, различна от управлението, в което и да е от двете му дружества. Ако се приеме, че за осигуряването по договор за управление има изискване да съществува дължимо възнаграждение, върху което (но върху не повече от максималния осигурителен доход и върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО) да се начислят осигурителни вноски, то за осигуряването по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 няма условие за дължимо възнаграждение. Дори и да не получава възнаграждение, лицето подлежи на самоосигуряване авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен за самоосигуряващите се лица със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година
