Здравейте,
Служител от нашата фирма е дарил кръв. Необходимо ли е освен служебната бележка от медицинския ценътр, която удостоверява това да има от него и молба за отпуск.
Лицето едва сега представи и още една такава служебна бележка от миналата година /2012г./, когато пак е дарявал кръв, но не знам как стои въпроса с давността и дали бихме могли да му я признаем?
Служител от нашата фирма е дарил кръв. Необходимо ли е освен служебната бележка от медицинския ценътр, която удостоверява това да има от него и молба за отпуск.
Лицето едва сега представи и още една такава служебна бележка от миналата година /2012г./, когато пак е дарявал кръв, но не знам как стои въпроса с давността и дали бихме могли да му я признаем?
Добавена в
2 отговори
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 02 Юли. 2013
Здравейте!
Правото на отпуск при кръводаряване е уредено в чл.157, ал.1, т.2 КТ.
Това е субективно право на работника, което възниква от факта, че работникът или служителят е дарил кръв. Този факт се удостоверява с документ от здравните органи. Волеизявление на работодателя (разрешение за ползване на отпуска) не е елемент от фактическия състав на субективното право на отпуск по чл.157, ал.1, т.2 КТ.
В този смисъл, работникът пише заявление за отпуск, а работодателят само проверява документите, удостоверяващи факта на кръводаряването. Работодателят е длъжен да освободи работника, освен ако не смята, че документа страда от някакъв порок или не издаден от компетентен орган. Ако отказва да освободи работника, тогава работодателя пак издава заповед, но вместо да освободи за ползване на отпуск по чл.157, ал.1, т.2 КТ, отказва да освободи с мотивирана заповед, в която посочва причините за отказа. Тогава работникът или служителят има право да оспори законосъобразността на отказа на работодателя. Това е трудов спор, който се решава от съда.
В този смисъл писменото заявление на работника или служителя и писмената заповед на работодателя са част от реда за ползването, а не от правото на работника.
Обръщам внимание, че този отпуск е един от строгоцелевите отпуски. Законодателят е определил не само предпоставките, при които възниква правото на този отпуск, но и конкретния момент, в който той може да бъде ползван. Ако работникът не упражни правото си в този момент, то правото се преклудира (престава да съществува).
Съгласно чл.157, ал.1, т.2 КТ, това е деня на прегледа и кръводяряването и един ден след него.
Разпоредбата на чл.50, ал.1 НРВПО допълва нормата на чл.157, ал.1, т.2 Кт, като определя, че Работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, 2 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея.
Това означава, че представения документ от Вашия работник за кръводаряване през 2012г. няма и не може да породи никакви правни последици. Щом не е упражнил правото си в определения от законодателя срок – в деня на кръводаряването и след него или ако е бил почивен ден, двата първи работни дни след това, то право на отпуск този работник вече няма. Правото на отпуск по чл.157, ал.1, т.2 КТ има много кратък „живот”, именно защото е строго целеви отпуск и се дава с цел възстановяване на работната сила и преодоляване на нейното намаляване за кракът период от време, в следствие на кръводаряването.
Дори и да желаят, страните по трудовото правоотношение не могат да уговорят друг момент на ползване на отпуска.
Правото на отпуск при кръводаряване е уредено в чл.157, ал.1, т.2 КТ.
Това е субективно право на работника, което възниква от факта, че работникът или служителят е дарил кръв. Този факт се удостоверява с документ от здравните органи. Волеизявление на работодателя (разрешение за ползване на отпуска) не е елемент от фактическия състав на субективното право на отпуск по чл.157, ал.1, т.2 КТ.
В този смисъл, работникът пише заявление за отпуск, а работодателят само проверява документите, удостоверяващи факта на кръводаряването. Работодателят е длъжен да освободи работника, освен ако не смята, че документа страда от някакъв порок или не издаден от компетентен орган. Ако отказва да освободи работника, тогава работодателя пак издава заповед, но вместо да освободи за ползване на отпуск по чл.157, ал.1, т.2 КТ, отказва да освободи с мотивирана заповед, в която посочва причините за отказа. Тогава работникът или служителят има право да оспори законосъобразността на отказа на работодателя. Това е трудов спор, който се решава от съда.
В този смисъл писменото заявление на работника или служителя и писмената заповед на работодателя са част от реда за ползването, а не от правото на работника.
Обръщам внимание, че този отпуск е един от строгоцелевите отпуски. Законодателят е определил не само предпоставките, при които възниква правото на този отпуск, но и конкретния момент, в който той може да бъде ползван. Ако работникът не упражни правото си в този момент, то правото се преклудира (престава да съществува).
Съгласно чл.157, ал.1, т.2 КТ, това е деня на прегледа и кръводяряването и един ден след него.
Разпоредбата на чл.50, ал.1 НРВПО допълва нормата на чл.157, ал.1, т.2 Кт, като определя, че Работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, 2 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея.
Това означава, че представения документ от Вашия работник за кръводаряване през 2012г. няма и не може да породи никакви правни последици. Щом не е упражнил правото си в определения от законодателя срок – в деня на кръводаряването и след него или ако е бил почивен ден, двата първи работни дни след това, то право на отпуск този работник вече няма. Правото на отпуск по чл.157, ал.1, т.2 КТ има много кратък „живот”, именно защото е строго целеви отпуск и се дава с цел възстановяване на работната сила и преодоляване на нейното намаляване за кракът период от време, в следствие на кръводаряването.
Дори и да желаят, страните по трудовото правоотношение не могат да уговорят друг момент на ползване на отпуска.
потребител Monika Peneva
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 04 Юли. 2013
Заявлението до работодателя с коя дата е коректно да напише служителя - удостоверието от медицинския център е от 20.06.2013г. Самата заповед от работодателя и заявлението от служителят също ли ще бъдат с дата 20.06.2013г.?
