През периода на полване на платен годишен отпуск, служител представя болничен лист и устно заявява, че желае да продължи ползването на отпуска след изтичане на болничния.
Необходимо ли е същият да изрази намерението си писмено чрез подаване на молба до работодателя и трябва ли да бъде издадена нова заповед за отпуск?
Необходимо ли е същият да изрази намерението си писмено чрез подаване на молба до работодателя и трябва ли да бъде издадена нова заповед за отпуск?
Добавена в
1 отговор
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 04 Окт. 2013
Здравейте!
Чл. 175, ал.1 КТ урежда тази хипотеза.
Съгласно регламентираното в него, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.
Това искане на служителя представлява едно изрично регламентирано потестативно субективно право. Това е право на работника със свое едностранно волеизявление да прекъсне ползването на отпуска по чл.155,ал.1 КТ и да ползва друг разрешен отпуск, в конкретния случай по чл.162 КТ- отпуск, поради временна неработоспособност.
Нормата не е нова и няма спор, относно нейното тълкуване, но за съжаление не се прилага правилно в практиката.
Няколко неща според мен е важно да съобразите:
1. По отношение на начина, по който трябва да се извърши- изрично или не.
Отпускът не се прекъсва автоматично или с някакви конклудентни действия на работника, т.е. от представянето на болничен лист от Ваш работник не следва, че той прекъсва отпуска по чл.155, ал.1 КТ.
Прекъсването може да стане само с изрично волеиязвление в този смисъл.
2. По отношение на формата, в която следва да бъде извършено това волеизявление.
Трудовоправната научна мисъл приема, че това волеизявление следва да бъде писмено. Въобще в трудовите правоотношения писмената форма е сериозно застъпена както знаете. Заповедта за прекъсване на отпуска, също знаете, че трябва задължително да е писмена.
3. По отношение на продължаването на отпуска.
Смятам, че нормата на чл.175, ал.1 КТ е достатъчно ясна. Продължаването на отпуска може да стане само по изричното съгласие на страните, което също следва да е писмено.
Всичко това означава, че за да упражни своето законно право да прекъсне отпуска по чл.155, ал.1 КТ работника и да продължи ползването му след това е нужно :
1. Работникът или служителят да заяви изрично, че прекъсва отпуска, като следва да го направи писмено.
2. Едната от страните по трудовото правоотношение (обикновено работникът или служителят) да предложи на другата страна (обикновено работодателя) да се продължи ползването на отпуска по чл.155, ал.1 КТ и другата страна да се съгласи. Това може да бъде оформено както с предложение и заповед, така и с допълнително споразумение. Важното да има недвусмислени, съвпадащи писмени волеизявления на страните в този смисъл.
В практиката за съжаление, особено при кратките отпуски, поради временна неработоспособност, всичко това не се спазва въобще, а просто при представянето на болничния лист се прекъсва отпуска (автоматично) и после автоматично се продължава до първоначалния срок, т.е. се намаляват дните в отпуск по чл.155, ал.1 КТ за сметка на тези в отпуск по чл.162 КТ.
Чл. 175, ал.1 КТ урежда тази хипотеза.
Съгласно регламентираното в него, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.
Това искане на служителя представлява едно изрично регламентирано потестативно субективно право. Това е право на работника със свое едностранно волеизявление да прекъсне ползването на отпуска по чл.155,ал.1 КТ и да ползва друг разрешен отпуск, в конкретния случай по чл.162 КТ- отпуск, поради временна неработоспособност.
Нормата не е нова и няма спор, относно нейното тълкуване, но за съжаление не се прилага правилно в практиката.
Няколко неща според мен е важно да съобразите:
1. По отношение на начина, по който трябва да се извърши- изрично или не.
Отпускът не се прекъсва автоматично или с някакви конклудентни действия на работника, т.е. от представянето на болничен лист от Ваш работник не следва, че той прекъсва отпуска по чл.155, ал.1 КТ.
Прекъсването може да стане само с изрично волеиязвление в този смисъл.
2. По отношение на формата, в която следва да бъде извършено това волеизявление.
Трудовоправната научна мисъл приема, че това волеизявление следва да бъде писмено. Въобще в трудовите правоотношения писмената форма е сериозно застъпена както знаете. Заповедта за прекъсване на отпуска, също знаете, че трябва задължително да е писмена.
3. По отношение на продължаването на отпуска.
Смятам, че нормата на чл.175, ал.1 КТ е достатъчно ясна. Продължаването на отпуска може да стане само по изричното съгласие на страните, което също следва да е писмено.
Всичко това означава, че за да упражни своето законно право да прекъсне отпуска по чл.155, ал.1 КТ работника и да продължи ползването му след това е нужно :
1. Работникът или служителят да заяви изрично, че прекъсва отпуска, като следва да го направи писмено.
2. Едната от страните по трудовото правоотношение (обикновено работникът или служителят) да предложи на другата страна (обикновено работодателя) да се продължи ползването на отпуска по чл.155, ал.1 КТ и другата страна да се съгласи. Това може да бъде оформено както с предложение и заповед, така и с допълнително споразумение. Важното да има недвусмислени, съвпадащи писмени волеизявления на страните в този смисъл.
В практиката за съжаление, особено при кратките отпуски, поради временна неработоспособност, всичко това не се спазва въобще, а просто при представянето на болничния лист се прекъсва отпуска (автоматично) и после автоматично се продължава до първоначалния срок, т.е. се намаляват дните в отпуск по чл.155, ал.1 КТ за сметка на тези в отпуск по чл.162 КТ.
