Може ли служител да бъде на разположение на работодателя в определени часове на денонощието, ако длъжността му е определена за работа при ненормирано работно време.
Примерът е следния. В работен ден служителят напуска работното си място след изтичане на редовното работно време. В конкретния ден не се е наложило да остане и да довърши работа, която не е могъл да свърши.
Същият обаче , поради възникнала авария е извикан в 23,30 ч. същият ден т. като част от неговите служебни задължения са и да отстранява възникнали аварии през денонощието.
Съвместими ли са двете форми на работно време: Работа на ненормиран работен ден и време на разположение.
Примерът е следния. В работен ден служителят напуска работното си място след изтичане на редовното работно време. В конкретния ден не се е наложило да остане и да довърши работа, която не е могъл да свърши.
Същият обаче , поради възникнала авария е извикан в 23,30 ч. същият ден т. като част от неговите служебни задължения са и да отстранява възникнали аварии през денонощието.
Съвместими ли са двете форми на работно време: Работа на ненормиран работен ден и време на разположение.
Добавена в
7 отговори
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 12 Юни. 2013
Здравейте!
Преди да да мнение по същество, искам да Ви задам въпрос.
На какво основание работникът е бил длъжен да се яви в 23ч и 30 минути на работа?
Преди да да мнение по същество, искам да Ви задам въпрос.
На какво основание работникът е бил длъжен да се яви в 23ч и 30 минути на работа?
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 12 Юни. 2013
Според мен е недопустимо ненормираното работно време да се съчетава с време на разположение. Пряка разпоредба не мисля, че има, но нещата могат да се изведат по тълкувателен път.
По отношение на ненормиран работен ден
1. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
2. При възникването на такава необходимост, общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Минималната междудневна почивка е 12ч., което означава, че ако работното време започва в 8ч., то в 20ч. трябва да приключи работата, ако се е наложило оставане на работа.
3. Много важен аргумент - начина на заплащане и на компенсиране при ненормиран работен ден - работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
По отношение на ненормиран работен ден
1. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
2. При възникването на такава необходимост, общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Минималната междудневна почивка е 12ч., което означава, че ако работното време започва в 8ч., то в 20ч. трябва да приключи работата, ако се е наложило оставане на работа.
3. Много важен аргумент - начина на заплащане и на компенсиране при ненормиран работен ден - работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 12 Юни. 2013
По отношение на времето на разположение.
Според мен то може да се установява само за работници или служители не са на ненормиран работен ден.
1.Време на разположение може да има при сумирано отчитане на работното време, което е недопустимо да бъде въведено за работници и служители на ненормиран работен ден.
2.Съгласно чл.3, ал.4 от Наредба №2 за реда за установяване на задължение за дежурство и за разположение на работодателя Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд, т.е. това не може да бъде работа след работно време при ненормиран работен ден
3. Съгласно Чл. 4. от същата наредба, времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя.
В чл.5 са определени максимални размери на разположение.
При ненормираният работен ден работодателят не знае предварително кога ще се наложи работникът да изпълнява задълженията си след редовното работно време.
Това е още един аргумент в подкрепа на твърдението, че той няма как да състави график за време на разположение за работници или служители, които са на ненормиран работен ден.
При ненормирания работен ден, необходимостта да се остане на работа, след работното време възниква внезапно и не може да бъде планирана предварително.
Например удачно е такова работно време да имат секретари, защото ако работна среща с контрагенти се проточи след работно време, няма как секретаря да си тръгне в края на работния ден в 18ч. и да остави работодателя си без лице, което да протоколира преговорите например.
Извод: Работодателят разполага с правото да определи за кои категории работници и служители да въведе ненормиран работен ден, за кои да въведе сумирано отчитане на работното време, за кои да въведе дежурство или време на разположение. Това е свързано с правото му да организира най-добре работата.
Независимо, че се консултира със синдикатите и/или представители на работниците, това е само част от процедурата. Консултациите са част от процедурата, но работодателят не е длъжен да се съобрази с мнението на синдикатите или на представителите на работниците и служителите и в крайна сметка решението е негово.
Това е моето мнение и моето тълкуване по въпроса.
Според мен то може да се установява само за работници или служители не са на ненормиран работен ден.
1.Време на разположение може да има при сумирано отчитане на работното време, което е недопустимо да бъде въведено за работници и служители на ненормиран работен ден.
2.Съгласно чл.3, ал.4 от Наредба №2 за реда за установяване на задължение за дежурство и за разположение на работодателя Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд, т.е. това не може да бъде работа след работно време при ненормиран работен ден
3. Съгласно Чл. 4. от същата наредба, времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя.
В чл.5 са определени максимални размери на разположение.
При ненормираният работен ден работодателят не знае предварително кога ще се наложи работникът да изпълнява задълженията си след редовното работно време.
Това е още един аргумент в подкрепа на твърдението, че той няма как да състави график за време на разположение за работници или служители, които са на ненормиран работен ден.
При ненормирания работен ден, необходимостта да се остане на работа, след работното време възниква внезапно и не може да бъде планирана предварително.
Например удачно е такова работно време да имат секретари, защото ако работна среща с контрагенти се проточи след работно време, няма как секретаря да си тръгне в края на работния ден в 18ч. и да остави работодателя си без лице, което да протоколира преговорите например.
Извод: Работодателят разполага с правото да определи за кои категории работници и служители да въведе ненормиран работен ден, за кои да въведе сумирано отчитане на работното време, за кои да въведе дежурство или време на разположение. Това е свързано с правото му да организира най-добре работата.
Независимо, че се консултира със синдикатите и/или представители на работниците, това е само част от процедурата. Консултациите са част от процедурата, но работодателят не е длъжен да се съобрази с мнението на синдикатите или на представителите на работниците и служителите и в крайна сметка решението е негово.
Това е моето мнение и моето тълкуване по въпроса.
потребител Колева Боряна
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 13 Юни. 2013
Служителят е извикан извънредно в 23,30 ч., в работен ден, след изтичане на редовното му работно време и времето определено по закон за ненормирано работно време, т. е през време на полагащата му се междудневна почивка, във връзка с отстраняване на възникнала авария в съобщителните връзки чл. 144, т. 3 от КТ. Същият е работил 3 часа, ще бъде компенсиран с почивка, но новъзможно ли е да изплатим положения от него извънреден труд ,без да нарушим чл. 263, ал. 1 от КТ.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 13 Юни. 2013
Не знам каква е длъжността на този работник, но след като по длъжност трябва да се отстраняват аварии, грешката на работодателя е, че не е организирал работата при СИРВ и с време на разположение. По този начин винаги би имал на разположение работници, които да отстраняват авариите и допълнително в къщи на разположение други, които да се включат при нужда.
Организацията на работата по този начин с ненормиран работен ден е неудачна, според мен.
По този начин нарушавате трудовото законодателство.
В колко часа ще се яви на работа на следващия ден работника, и спазили ли сте изискванията на КТ, относно задължителната междудневна почивка от 12ч?
Каква е тази компенсация с почивка, която сте измислили?
Факта, че сте нарушили трудовото законодателство, лишава ли работника от право да получи възнаграждение за положение извънреден труд.
Сама на практика виждате защо работник на ненормиран работен ден не може да бъде на разположение и не може да има задължение да се явява на работа при нужда.
Вече посочих от кои норми може да се направи този извод.
Нормата на чл.263, ал.1 КТ се отнася за незаплащане на труда след работно време, който в случая лицето е можело да положи най-много до 20ч. (или 19ч и 30 минути), в зависимот от това, кога е започнал работния ден. При това той има право след края на работния ден на почивка, която не е по-малко от 15 минути.
Това следва от границите, които работодателя поставя- ненарушаване на междудневната му почивка.
Няма как по принцип лицето да е ангажирано по закон до 20ч. например и да е ангажирано и след това, като при това положение се получават над 12 часова ангажираност.
Въпреки нарушението на закона, не смятам, че не следва да му заплатите възнаграждение за извънредния труд.
Наистина се стига до патова ситуация, относно отчитането (третирането) на този труд, именно защото е нарушена нормата на закона.
Това е моето мнение. Трябва организацията на работата да се промени, за да не злоупотребява работодателя с правата, дадени му от закона.
Работодателят може да има интерес да има работника на разположение 24ч, . 7 дни в седмицата, но законът не го допуска.
Организацията на работата по този начин с ненормиран работен ден е неудачна, според мен.
По този начин нарушавате трудовото законодателство.
В колко часа ще се яви на работа на следващия ден работника, и спазили ли сте изискванията на КТ, относно задължителната междудневна почивка от 12ч?
Каква е тази компенсация с почивка, която сте измислили?
Факта, че сте нарушили трудовото законодателство, лишава ли работника от право да получи възнаграждение за положение извънреден труд.
Сама на практика виждате защо работник на ненормиран работен ден не може да бъде на разположение и не може да има задължение да се явява на работа при нужда.
Вече посочих от кои норми може да се направи този извод.
Нормата на чл.263, ал.1 КТ се отнася за незаплащане на труда след работно време, който в случая лицето е можело да положи най-много до 20ч. (или 19ч и 30 минути), в зависимот от това, кога е започнал работния ден. При това той има право след края на работния ден на почивка, която не е по-малко от 15 минути.
Това следва от границите, които работодателя поставя- ненарушаване на междудневната му почивка.
Няма как по принцип лицето да е ангажирано по закон до 20ч. например и да е ангажирано и след това, като при това положение се получават над 12 часова ангажираност.
Въпреки нарушението на закона, не смятам, че не следва да му заплатите възнаграждение за извънредния труд.
Наистина се стига до патова ситуация, относно отчитането (третирането) на този труд, именно защото е нарушена нормата на закона.
Това е моето мнение. Трябва организацията на работата да се промени, за да не злоупотребява работодателя с правата, дадени му от закона.
Работодателят може да има интерес да има работника на разположение 24ч, . 7 дни в седмицата, но законът не го допуска.
потребител Cvetan Mihaylov
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 17 Окт. 2016
Може ли служител да бъде на разположение на работодателя в определени часове на денонощието в домашни условия и да е длъжен да престира труд непосредствено след изтичане на определеното време.Примерът е следният.Определено му е време на разположение от 18.00 до 20.00ч. т.е. 2 часа по график утвърден от началника.Повикан е в 19.30ч. от пряк ръководител.От 20.00ч. до 08.00ч. на следващия ден е оставен да изпълнява задължения на служител в отпуск по болест. Няма заповед за полагане на извънреден труд.
