Здравейте!
Има ли право работодателя да задължава работниците да работят по график преди началото на работното време, като това не им се отчита като извънреден труд, защото са на ненормирано работно време?
Има ли право работодателя да задължава работниците да работят по график преди началото на работното време, като това не им се отчита като извънреден труд, защото са на ненормирано работно време?
Добавена в
1 отговор
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 24 Авг. 2013
Здравейте!
Действията на работодателя Ви са незаконосъобразни.
При ненормираното работно време има специфична мярка на труда, която произтича от спецификата на работата. Именно по тази причина не за всеки вид труд е подходящо да се въведе ненормиран работен ден,а само за такава, при които особения характер на работата налага понякога да бъде продължена след края на работния ден, докато може и стане възможно преустановяането й.
Преценката дали да се продължи работата по принцип е на работника или служителя. Не трябва системно да се остава след работа, защото по този начин ще се стигне до необосновано удължаване на работното време, без то да бъде компенсирано с последващо намалено работно време и което по принцип е забранено от българското трудово законодателство и допустимо само при специална процедура, включваща уведомяване на инспекция по труда.
На практика по този начин работодателят Ви постига забранен от закона резултат. Ако началото на работния ден на тези работници е например един час по рано, то те работят всеки ден 9ч, което е забранено от закона.
Ако е желаел да има работници или служители на работа за 9ч. е по-удачно да се въведе сумирано отчитане на работното време, но ще му трябват повече работници или служители.
Така работодателя хем постига работа за 9ч., хем не я заплаща, като се обосновава с ненормиран работен ден. Така той нарушава Кодекса на труда и ощетява работниците. Ако нямаше законова санкция, вероятно много работодатели биха постъпили като него, защото така цената за единица труд му излиза по-ниска. Именно поради непрекъснатия стремеж на работодателя да ползва за по-дълго време работната сила, Кодекса на труда съдържа толкова много императивни правни норми.
При тази ситуация, работниците и служителите не са длъжни да идват на работа един час по-рано и да работят извън работното си време. Работното време именно по-горните причини е много строго регламентирано от императивни правни норми, които не могат да се нарушават, дори страните по трудовото правоотношение да искат.
Действията на работодателя Ви са незаконосъобразни.
При ненормираното работно време има специфична мярка на труда, която произтича от спецификата на работата. Именно по тази причина не за всеки вид труд е подходящо да се въведе ненормиран работен ден,а само за такава, при които особения характер на работата налага понякога да бъде продължена след края на работния ден, докато може и стане възможно преустановяането й.
Преценката дали да се продължи работата по принцип е на работника или служителя. Не трябва системно да се остава след работа, защото по този начин ще се стигне до необосновано удължаване на работното време, без то да бъде компенсирано с последващо намалено работно време и което по принцип е забранено от българското трудово законодателство и допустимо само при специална процедура, включваща уведомяване на инспекция по труда.
На практика по този начин работодателят Ви постига забранен от закона резултат. Ако началото на работния ден на тези работници е например един час по рано, то те работят всеки ден 9ч, което е забранено от закона.
Ако е желаел да има работници или служители на работа за 9ч. е по-удачно да се въведе сумирано отчитане на работното време, но ще му трябват повече работници или служители.
Така работодателя хем постига работа за 9ч., хем не я заплаща, като се обосновава с ненормиран работен ден. Така той нарушава Кодекса на труда и ощетява работниците. Ако нямаше законова санкция, вероятно много работодатели биха постъпили като него, защото така цената за единица труд му излиза по-ниска. Именно поради непрекъснатия стремеж на работодателя да ползва за по-дълго време работната сила, Кодекса на труда съдържа толкова много императивни правни норми.
При тази ситуация, работниците и служителите не са длъжни да идват на работа един час по-рано и да работят извън работното си време. Работното време именно по-горните причини е много строго регламентирано от императивни правни норми, които не могат да се нарушават, дори страните по трудовото правоотношение да искат.
