Майчинство на земеделски стопани – кандидатстване по европейски програми

Ето защо в едно експертно издание са подбрани анализи, съвети и решения на реални въпроси от счетоводната и ТРЗ практика.  Настоящият експертен отговор на казус е от изданието „Счетоводство и осигуряване за земеделски производители: закони и тълкуване“. Изданието и неговото пълно съдържание ще намерите тук >>
 
А ето и конкретния въпрос и неговия експертен отговор, свързан с майчинство на земеделски стопани – кандидатстване по европейски програми:
 
 
ВЪПРОС: Земеделски стопанин се осигурява за фонд „Общо заболяване  и майчинство“ и излиза в отпуск по майчинство. Какви осигуровки трябва да внася, върху какъв доход и има ли право да кандидатства по Европейски програми за земеделските стопани? В кои случаи се губи правото на обезщетение за майчинство? Подава ли се декларация в НАП за прекъсване на осигуряването?
 
Отговор на въпроса даде експерт Аспасия Петкова:
 
Регистрираните земеделски стопани са самоосигуряващи се лица и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
 
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане  и отглеждане на малко дете).
 
Осигурителни вноски не се внасят за ДОО от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете.     
 
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска - най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
 
Здравноосигурителната вноска за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ се дължи върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО).
 
Следователно, за периодите на временната неработоспособност, регистриран земеделски стопанин, който се осигурява и за общо заболяване и майчинство и не полага личен труд като такъв, няма да дължи осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, а само за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.