Осигуряване на земеделски производител

Ако лицата работят в същото време и по трудов договор и са осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, то това не означава, че са освободени от задължението да се самоосигуряват и на основание чл. 4, ал. 3 т. 4 от КСО. За лица, получаващи доходи за дейности на различни основания по чл. 4, осигурителни вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 11 от КСО).

 

Чл. 2, ал. 3 от „Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица" (вижте тук ) определя, че земеделски стопани или тютюнопроизводители, които същевременно упражняват дейност и по чл. 4, ал. 3  т. 1 и 2 от КСО, се осигуряват върху МОД, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО:
 

-  лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества.

 

Осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е извън обхвата на разпоредбата и регистрираните земеделски стопани, които работят и по трудов договор, се осигуряват за тази си дейност най-малко върху минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО за съответната година.

 

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 10 от КСО).