Имам следния въпрос относно ползването на платен годишен отпуск.
Наясно съм, че изискването даден служител да придобие право на ползване на платен годишен отпуск е да има 8 месеца трудов стаж, но трябва ли при всеки нов работодател да чака 8 месеца или веднъж придобити може да се ползва веднага отпуск. Имам над 14 години трудов стаж, май месец започнах при нов работодател и счетоводителя твърди, че 8 месеца мога да ползвам само неплатен отпуск. Прав ли е и трябва ли наистина да имам осем месеца към съответната фирма, за да мога да ползвам платен?
Наясно съм, че изискването даден служител да придобие право на ползване на платен годишен отпуск е да има 8 месеца трудов стаж, но трябва ли при всеки нов работодател да чака 8 месеца или веднъж придобити може да се ползва веднага отпуск. Имам над 14 години трудов стаж, май месец започнах при нов работодател и счетоводителя твърди, че 8 месеца мога да ползвам само неплатен отпуск. Прав ли е и трябва ли наистина да имам осем месеца към съответната фирма, за да мога да ползвам платен?
1 отговор
администратор Clubtrz Administrator
отговори на въпрос
на 21 Авг. 2017
Здравейте,
Ето и отговора на Вашия въпрос, предоставен от експерт Василена Христова:
Съгласно чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Отпускът е годишен защото е предоставен за всяка календарна година и е платен – защото по време на ползването му, работодателят заплаща трудово възнаграждение на служителя. Придобиването на правото за ползване е уредено в чл. 155 ал.2 от Кодекса на труда, а именно: предпоставката за да придобиете право да ползвате платен годишен отпуск е Вие да имате 8 месеца трудов стаж. Няма значение за какъв период от време и при колко работодатели е придобит трудовият стаж.
Всеки работник или служител, който един път е придобил 8 месеца трудов стаж има право да ползва платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Съгласно чл. 173 ал.1 от Кодекса на труда, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.
Вие като служител би трябвало да подадете писменна молба, че желаете да ползвате отпуск. Работодателя издава писменна заповед за разрешаване или отказ за ползване на платения отпуск, като взема в предвид желанието на служителя и натовареността на трудовият процес (работата).
Искам да Ви обърна и внимание, че при сключване на трудов договор с клауза за срок на изпитване – 6 мес. в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Срокът на изпитване се удължава с дните на ползваните законоустановени отпуски.
Ето и отговора на Вашия въпрос, предоставен от експерт Василена Христова:
Съгласно чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Отпускът е годишен защото е предоставен за всяка календарна година и е платен – защото по време на ползването му, работодателят заплаща трудово възнаграждение на служителя. Придобиването на правото за ползване е уредено в чл. 155 ал.2 от Кодекса на труда, а именно: предпоставката за да придобиете право да ползвате платен годишен отпуск е Вие да имате 8 месеца трудов стаж. Няма значение за какъв период от време и при колко работодатели е придобит трудовият стаж.
Всеки работник или служител, който един път е придобил 8 месеца трудов стаж има право да ползва платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. Съгласно чл. 173 ал.1 от Кодекса на труда, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.
Вие като служител би трябвало да подадете писменна молба, че желаете да ползвате отпуск. Работодателя издава писменна заповед за разрешаване или отказ за ползване на платения отпуск, като взема в предвид желанието на служителя и натовареността на трудовият процес (работата).
Искам да Ви обърна и внимание, че при сключване на трудов договор с клауза за срок на изпитване – 6 мес. в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Срокът на изпитване се удължава с дните на ползваните законоустановени отпуски.
