Здравейте!
Въпросът ми е следния: Как следва да се определи ав. данък на сол дължим за доходи по чл.29 от ЗДДФЛ, като в същото време получава доходи от дейността си в собственото си дружество.
Те. в дружеството получава по 200лв / м, за м.06 по гр. договор има получени 600лв.
Въпросът ми е следния: Как следва да се определи ав. данък на сол дължим за доходи по чл.29 от ЗДДФЛ, като в същото време получава доходи от дейността си в собственото си дружество.
Те. в дружеството получава по 200лв / м, за м.06 по гр. договор има получени 600лв.
Добавена в
3 отговори
потребител Мария Димитрова
отговори на въпрос
на 28 Юни. 2013
....само да уточня, че гр. договор е с друго дружество.
експерт Елисавета Петрова
отговорина потребителя Мария Димитрова
на 28 Юни. 2013
Въпросът е интересен. Мисля, че не е уреден твърде ясно в ЗДДФЛ след приемането на новата буква “и” към т. 26 от § 1 от ДР на ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2010 г.)
За доходите от положен личен труд данъкът се определя и се внася от дружеството, изплатило дохода ежемесечно. Съгласно чл. 42 месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Авасовият данъкът за дохода по чл. 29 се определя по реда на чл. 43, ал. 1 - върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход.
Съгласно тези текстове и за двата вида доходи при определяне на данъчните основи за авансово облагане се изваждат вноските, които самоосигуряващото се лице е злъжно да прави за периода, през който са придобити двата вида доходи.
Нещо повече, и в текстовете за проделяне на годишната данъчна основа (чл. 25, ал. 2 и чл. 30) няма условие вноските, които самоосигуряващите се лица са приспаднали от един вид облагаем доход да не могат да бъдат приспаднати от друг вид облагаем доход.
С изваждането на доходите от личен труд от обхвата на доходите от друга стопанска дейност и пренасянето им в доходите по трудови правоотношения логиката на закона се изкривява Това е мое мнение, с което не искам да ангажирам никого.
В случая доходът по чл. 29 е случаен и едократен. Облагаемият доход е 450 лв (600 - 25% НПР). При приемане на различен подход при изчислението на авансовия данък ще се получи разлика в размер на малко повече от 30 лв ( в зависимост от размера на авансовите осигуровки за тримесечието):
- ако не се извадят осигурителни вноски за второ тримесечие, данъкът ще е в размер на 45 лв
- ако се извадят авансовите осигурителни вноски и те са по 108,36 лв месечно, данъкът ще е 12,50 лв.
В годишен мащаб (при определяне на годишния данък) в първия случай тези 45 лв се запазват като размер.
Във втория, след като се приспаднат всички дължими за годината осигурителни вноски, то данъчната основа ще бъде нула.
Подозирам, че на практика все пак ще бъде приет първият вариант и ще бъдат намерени аргументи, които да защитят него като правилен.
Все пак той наистина е по-логичен и по-справедлив.
За доходите от положен личен труд данъкът се определя и се внася от дружеството, изплатило дохода ежемесечно. Съгласно чл. 42 месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Авасовият данъкът за дохода по чл. 29 се определя по реда на чл. 43, ал. 1 - върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход.
Съгласно тези текстове и за двата вида доходи при определяне на данъчните основи за авансово облагане се изваждат вноските, които самоосигуряващото се лице е злъжно да прави за периода, през който са придобити двата вида доходи.
Нещо повече, и в текстовете за проделяне на годишната данъчна основа (чл. 25, ал. 2 и чл. 30) няма условие вноските, които самоосигуряващите се лица са приспаднали от един вид облагаем доход да не могат да бъдат приспаднати от друг вид облагаем доход.
С изваждането на доходите от личен труд от обхвата на доходите от друга стопанска дейност и пренасянето им в доходите по трудови правоотношения логиката на закона се изкривява Това е мое мнение, с което не искам да ангажирам никого.
В случая доходът по чл. 29 е случаен и едократен. Облагаемият доход е 450 лв (600 - 25% НПР). При приемане на различен подход при изчислението на авансовия данък ще се получи разлика в размер на малко повече от 30 лв ( в зависимост от размера на авансовите осигуровки за тримесечието):
- ако не се извадят осигурителни вноски за второ тримесечие, данъкът ще е в размер на 45 лв
- ако се извадят авансовите осигурителни вноски и те са по 108,36 лв месечно, данъкът ще е 12,50 лв.
В годишен мащаб (при определяне на годишния данък) в първия случай тези 45 лв се запазват като размер.
Във втория, след като се приспаднат всички дължими за годината осигурителни вноски, то данъчната основа ще бъде нула.
Подозирам, че на практика все пак ще бъде приет първият вариант и ще бъдат намерени аргументи, които да защитят него като правилен.
Все пак той наистина е по-логичен и по-справедлив.
потребител Мария Димитрова
отговорина потребителя Елисавета Петрова
на 28 Юни. 2013
Благодаря!
Изключително точно и изчерпателно!
Аз също мисля, че първия вариант е по-правилен.
Лека вечер!!!
Изключително точно и изчерпателно!
Аз също мисля, че първия вариант е по-правилен.
Лека вечер!!!
