Здравейте работник назначан в две отделни фирми по 4 часа по чл. 68, ал. 1, т. 1 въпросът ми е могат ли и двата да бъдат по този член или този, който е сключен по късно втория трябва да бъде по чл. 111 и ако и двата са по чл. 68, ал. 1, т. 1 грешно ли е? Благодаря Ви предварително!
Добавена в
1 отговор
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 12 Юли. 2012
§1, т.12 ДР КТ Дава легално определеине на основно трудово правоотношение (ТПО)
) "Основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.
Договорът за допълнителен труд следва да бъде сключен на основание чл.111, във вр. чл.68, ал.1, т.1 КТ.
Работното време по втория трудов договор следва да се съобразява с това по първия.
Напр. Ако по основния трудов договор длъжността е такава, че законоустановеното работно време е 7 ч., то втория трудов договор няма как да се работи повече от 3ч. на ден.
Задължително втория работодател се съобразява с работно време, разпределение на работното време, междудневни почивки, между седмични почивки и т.н.
Ако се "изживява" като основен работодател, втория работодател, това ще доведе до редица проблеми при прилагането както на трудовоправни норми, така на данъчни норми, осигурителни норми и т.н.
Освен това различно е предизвестието при двата договора, закрилата по чл.333 Кт не важи и т.н.
Няма смисъл да изброявам всички аспекти на объркване и проблем в правоприлагането ще породи подобно поведение на втория работодател.
) "Основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.
Договорът за допълнителен труд следва да бъде сключен на основание чл.111, във вр. чл.68, ал.1, т.1 КТ.
Работното време по втория трудов договор следва да се съобразява с това по първия.
Напр. Ако по основния трудов договор длъжността е такава, че законоустановеното работно време е 7 ч., то втория трудов договор няма как да се работи повече от 3ч. на ден.
Задължително втория работодател се съобразява с работно време, разпределение на работното време, междудневни почивки, между седмични почивки и т.н.
Ако се "изживява" като основен работодател, втория работодател, това ще доведе до редица проблеми при прилагането както на трудовоправни норми, така на данъчни норми, осигурителни норми и т.н.
Освен това различно е предизвестието при двата договора, закрилата по чл.333 Кт не важи и т.н.
Няма смисъл да изброявам всички аспекти на объркване и проблем в правоприлагането ще породи подобно поведение на втория работодател.
