Здравейте,моята драма е следната.Работя при работодател "Х" от 2 години и 2 месеца,като две години и един месец в един обект,и ме преместват в друг от днес за утре.На новия магазин след 4 дни работа става инцидент,при който от магазина са откраднати определена сума пари.През деня работим 2 ма колеги,от които единият си тръгва и в обекта оставам само аз.Аз установявам липсата на парите 30 мин след като колегата си тръгва.След като установих липсата веднага започнах да ги търся .но уви не ги намерих.От там звъннах на въпросният колега да се върне в магазина(по това време ние и двамата се водим на длъжност управител).През тези 30 мин имаше трима съмнителни лица в магазина ,като по отиграна схема единия ме извиква на витрина на покажа определен продукт,а през това време другите двама взимат парите.След установяването на липсата и след като извиках колегата си,звъннахме на нашият шеф,при което ми беше обеснено ако искам да викам полиция както си преценя аз и ми затвори.Аз естествено звъннах на 112 и след регистриране на инцидента бяха изпратени органи на реда за показания,и от там и специалисти за снемане на отпечатаци.На другия ден въпросният шеф пристигна на сутринта,с Запис на Заповед за мен и колегата с който сме работили през деня.В трудовите характеристики на двамата е записано ,че при лиспа Управителя е солидарен с другите.Незнам по какви изчисления на колегата в документа е записано че дължи 30% от сумата която никак не е малка,а аз 70%.От съответното районно ми е издаден докумен в който е записано ,че е извършена кражба от мойто владение и е описано всичко подробно.Беше ми обяснено ,че ако неразпиша документа последствията ще са много лоши за мен.След упорит натиск бях принудена аз и колегата ми да я разпишем.Заплатата която трябваше да ми я дадат ми бе преведена 2 седмици след превода на цялата фирма.Аз исках да внеса част от парите,но те немогат да ми дадат никакъв документ за това.Въпросът ми е какво мога да направя.законно ли е това от тяхна страна.Благодаря предварително
Добавена в
8 отговори
потребител Gergana Madina
отговори на въпрос
на 25 Март. 2013
И едно допълнение,което според мен не е за подценяване,В обекта няма нито паник бутон,нито камера,а доколкот съм запозната има закон,който задължава всяко разплащателно гише да има камера?
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 25 Март. 2013
Здравейте!
Според мен сте допуснали грешка при защита на интересите си като сте подписали записа на заповед.
Съгласно специалната уредба на имуществената отговорност на работника спрямо неговия работодател, визирана в КТ, тя би могла да бъде два вида - ограничена и пълна.
Първият вид се предпоставя от следните условия: от обективна страна - причинена на работодателя вреда, възникнала при или по повод изпълнение на трудовите задължения, а от субективна страна - форма на вина на дееца - небрежност. Обезщетението не може да надхвърли трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на работника/служителя/, дори щетата да го надвишава в действителност.
Имуществената отговорност на работника/служителя/ във всички останали случаи е само пълна.
Според мен сте допуснали грешка при защита на интересите си като сте подписали записа на заповед.
Съгласно специалната уредба на имуществената отговорност на работника спрямо неговия работодател, визирана в КТ, тя би могла да бъде два вида - ограничена и пълна.
Първият вид се предпоставя от следните условия: от обективна страна - причинена на работодателя вреда, възникнала при или по повод изпълнение на трудовите задължения, а от субективна страна - форма на вина на дееца - небрежност. Обезщетението не може да надхвърли трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на работника/служителя/, дори щетата да го надвишава в действителност.
Имуществената отговорност на работника/служителя/ във всички останали случаи е само пълна.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 25 Март. 2013
Съгласно чл.207 ал.1 т.2 КТ, работник/служител/, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, в т.ч. и дейности, пряко свързани с движението на стоково-материални ценности, и ще отговаря спрямо работодателя за липси в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата или от деня на откриването и.
Липсата представлява недостиг в имуществото на работодателя, чийто произход не може да бъде установен, т. е. обективно състояние на неотчетност.
Съгласно разпоредбата на чл.211 КТ пълната имуществена отговорност се осъществява по СЪДЕБЕН РЕД.
За да възникне пълната имуществена отговорност на работника/служителя/ спрямо работодателя с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ, следва да се установят от работодателя безспорно следните обстоятелства:
- да е възложена отчетническа функция по трудово правоотношене;
-да са установени по предвидения в закона за счетоводството и др. нормативни актове липси на стоково-материални ценности.
С оглед цитираната разпоредба на чл.207 ал.1 т.2 КТ при съществуващ презумиран факт – причиняване на щета от отчетника се предполага и неговата вина.
Липсата представлява недостиг в имуществото на работодателя, чийто произход не може да бъде установен, т. е. обективно състояние на неотчетност.
Съгласно разпоредбата на чл.211 КТ пълната имуществена отговорност се осъществява по СЪДЕБЕН РЕД.
За да възникне пълната имуществена отговорност на работника/служителя/ спрямо работодателя с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ, следва да се установят от работодателя безспорно следните обстоятелства:
- да е възложена отчетническа функция по трудово правоотношене;
-да са установени по предвидения в закона за счетоводството и др. нормативни актове липси на стоково-материални ценности.
С оглед цитираната разпоредба на чл.207 ал.1 т.2 КТ при съществуващ презумиран факт – причиняване на щета от отчетника се предполага и неговата вина.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 25 Март. 2013
За да възникне пълната имуществена отговорност на работника/служителя/ спрямо работодателя с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ, следва да се установят от работодателя безспорно следните обстоятелства:
- да е възложена отчетническа функция по трудово правоотношене;
-да са установени по предвидения в закона за счетоводството и др. нормативни актове липси на стоково-материални ценности.
С оглед цитираната разпоредба на чл.207 ал.1 т.2 от КТ при съществуващ презумиран факт – причиняване на щета от отчетника се предполага и неговата вина.
Търсената по този ред отговорност следва да бъде санкция за извършено вредоносно нарушение на трудовите задължения на отчетника.
По този начин, при безспорно установени по-горе цитирани предпоставки(съществуващи трудовоправни отношения с възложена отчетническа функция и установени липси), при отговорността за липси, установяването им обръща тежестта на доказване и отчетникът, който е причинил щетата, следва да докаже, че не я е причинил или че не я е причинил виновно.
Липсата представлява щета с неустановен произход - състояние на неотчетност на парични ценности, при което е невъзможно да се установи със сигурност причината за недостига на липсващите ценности.
В случая е доказана причината за щетата - кражба, при което работникът/служителят/ се освобождава от отговорността по чл.207 ал.1 т.2КТ, тъй като произходът на липсата е известен.
Друг е въпросът, че това състояние би могло да обуслови друга пак пълна имуществена отговорност, но не и такава по цитирания текст.
- да е възложена отчетническа функция по трудово правоотношене;
-да са установени по предвидения в закона за счетоводството и др. нормативни актове липси на стоково-материални ценности.
С оглед цитираната разпоредба на чл.207 ал.1 т.2 от КТ при съществуващ презумиран факт – причиняване на щета от отчетника се предполага и неговата вина.
Търсената по този ред отговорност следва да бъде санкция за извършено вредоносно нарушение на трудовите задължения на отчетника.
По този начин, при безспорно установени по-горе цитирани предпоставки(съществуващи трудовоправни отношения с възложена отчетническа функция и установени липси), при отговорността за липси, установяването им обръща тежестта на доказване и отчетникът, който е причинил щетата, следва да докаже, че не я е причинил или че не я е причинил виновно.
Липсата представлява щета с неустановен произход - състояние на неотчетност на парични ценности, при което е невъзможно да се установи със сигурност причината за недостига на липсващите ценности.
В случая е доказана причината за щетата - кражба, при което работникът/служителят/ се освобождава от отговорността по чл.207 ал.1 т.2КТ, тъй като произходът на липсата е известен.
Друг е въпросът, че това състояние би могло да обуслови друга пак пълна имуществена отговорност, но не и такава по цитирания текст.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 25 Март. 2013
Трябваше да изчакате работодателя да предяви претенции по съдебен ред или пък да реализира ограничена имуществена отговорност.
Дори да беше уважена пренетцията на работодателя пред съд за тази сума, в което се съмнявам, пак нямаше да платите толкова, защото сумата щеше да бъде намалена с 1/3, заради солидарната отговорност на кредитора (работодателя).
Отделно от това, ако платите цялата останала сума, ще имате право на регресен иск към колегата си.
При сегашното положение, Вие просто дължите едни пари на работодателя, без да е ясно основанието (все едно той Ви ги е дал назаем).
Поне си искайте и си вземайте разписки при извършване на плащанията.
Естествено удържането от трудовото възнаграждение е нарушение на трудовото законодателство.
Работодателят няма никакво право да извършва прихващане на Ваше парично задължение към него с трудовото възнаграждение, което той Ви дължи.
Дори да беше уважена пренетцията на работодателя пред съд за тази сума, в което се съмнявам, пак нямаше да платите толкова, защото сумата щеше да бъде намалена с 1/3, заради солидарната отговорност на кредитора (работодателя).
Отделно от това, ако платите цялата останала сума, ще имате право на регресен иск към колегата си.
При сегашното положение, Вие просто дължите едни пари на работодателя, без да е ясно основанието (все едно той Ви ги е дал назаем).
Поне си искайте и си вземайте разписки при извършване на плащанията.
Естествено удържането от трудовото възнаграждение е нарушение на трудовото законодателство.
Работодателят няма никакво право да извършва прихващане на Ваше парично задължение към него с трудовото възнаграждение, което той Ви дължи.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 25 Март. 2013
Удръжки от трудовото възнаграждение
Кодекса на труда в чл.272 изчерпателноопределя допустимите по закон удръжки
Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред;
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.
(2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.
Кодекса на труда в чл.272 изчерпателноопределя допустимите по закон удръжки
Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред;
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.
(2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.
потребител Gergana Madina
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 25 Март. 2013
Много благодаря за бързите отговори.Интересува ме какво би следвало,при положение че бъдат предявени претенции,възможно ли е да текат лихви върху тази сума.Още една подробност,малко след инцидента ме махнаха от фирмата уж
по взаимно съгласие.Този документ от районното има ли някаква тежест.
по взаимно съгласие.Този документ от районното има ли някаква тежест.
потребител Gergana Madina
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 25 Март. 2013
Аз вече съм освободена от работа от въпросната фирма.В заповедта пише крайна дата 30.04.2031г. Две седмици ми забавиха заплатата,а на цялата фирма беше преведена когато трябва,като ме повикаха в офиса докато съм на работа да ке разпиша на фиш че все едно съм взела заплата. А аз реално не ги взимам аз отказах да разпиша
