здравейте ,въпроса ми е кратък,колко трябва да е удръжката върху заплата от 400 лв бруто?запора е от чси интересуваме точна сума,а не това което пише в закона.благодаря.
Добавена в
5 отговори
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 03 Окт. 2013
Здравейте!
Дайте отговор на следните въпроси:
1. За какво е запора:
1.1 издръжка на дете/деца;
1.2. издръжка на деца за минало време;
1.3. друго
2. Колко е чистото преди запора. Брутото не е интересно.
Дайте отговор на следните въпроси:
1. За какво е запора:
1.1 издръжка на дете/деца;
1.2. издръжка на деца за минало време;
1.3. друго
2. Колко е чистото преди запора. Брутото не е интересно.
потребител валентин великов
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 03 Окт. 2013
запора е към джет кредит.чистото е 315лв.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 05 Окт. 2013
Здравейте!
Разхпоредбата на чл. 446,ал.1, т. 2 ГПК предвижда , че когато изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение , чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа, когато осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно.
Ако имате деца 1/4, а ако нямате- 1/3 .
Съгласно ал.2 на същия член, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
Разхпоредбата на чл. 446,ал.1, т. 2 ГПК предвижда , че когато изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение , чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа, когато осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно.
Ако имате деца 1/4, а ако нямате- 1/3 .
Съгласно ал.2 на същия член, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 05 Окт. 2013
Ще ви цитирам част от Становището на Висшия адвокатски съвет по тълкувателно дело № 2/2013 г.
3. Обхваща ли наложеният запор върху трудово възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсия, вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата?
Според част от съдебната практика за законосъобразността на наложения запор е без значение дали получаваното от длъжника трудово възнаграждение е под размера на установената минимална работна заплата, тъй като процесуалният закон урежда само размера на удръжките, които могат да се правят при насочване на принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение. Според другото становище разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК урежда пълна несеквестируемост на трудово възнаграждение до размера на минималната работна заплата.
Според чл. 446, ал. 1 ГПК вземанията на длъжника за трудово възнаграждение или за каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и за пенсия, чийто размер е над минималното трудово възнаграждение, са частично несеквестируеми. Вземанията на длъжника за трудово възнаграждение или за каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и за пенсия под минималното месечно възнаграждение е изцяло несеквестируема.
В сега действащия чл. 446, ал. 1 ГПК е възпроизведен текстът на чл. 341, ал. 1 ГПК от стария ГПК. В теорията и практиката по принудителното изпълнение по време на стария ГПК се приемаше като безсъмнено разбирането, че запор върху трудовото възнаграждение на длъжника не може да се налага само до размера, определен в чл. 341, ал. 1 от стария ГПК (Решение № 1533 от 7.06.1957, ІV г. о. на ВКС по гр. д. № 2785/1957 г.). Чл. 446, ал. 1 ГПК е идентичен с чл. 341, ал. 1 ГПК от стария ГПК. Историческият подход при тълкуването на разпоредбите на новия ГПК във връзка с тълкуването на идентичните с тях разпоредби от стария ГПК има съществено значение.
Неприемливо е граматическото тълкуване на чл. 446, ал. 1 ГПК и разбирането, че изречение последно на чл. 446, ал. 1 ГПК, касаещо размера на минималната работна заплата, се отнася само до размера на пенсията. Граматическото тълкуване на сложното изречение в чл. 446, ал. 1 ГПК показва, че частта от изречението „чийто размер е над минималното трудово възнаграждение, са частично несеквестируеми” се отнася за цялата първа част на изречението, а не само за пенсията. В първата част от изречението е налице изброяване на защитените чрез несеквестируемостта вземания. Втората част на изречението показва размера на тази несеквестируемост. Нещо повече, структурата на първата част от изречение, съдържаща изброяването на защитените от несеквестируемостта вземания, показва, че основната хипотеза се отнася за трудовото възнаграждение, втората е всяко друго възнаграждение за труд , а третата е за пенсията. Изразът „както и” е синоним на съюза „и”. Той означава не разграничаване на вземането за пенсия от предходните два вида вземания, а неговото приобщаване към тях. Нещо повече, този израз е използван, за да е ясно, че несеквестируемата част от пенсията е също равна на минималната работна заплата, а не на минималната пенсия. Тъй като, както е известно, има разлика между минимална работна заплата и минимална пенсия.
Ето защо в процесуалната наука и при действащия ГПК е безсъмнено разбирането, че чл. 446, ал. 1 ГПК следва да се тълкува по същия начин, както и чл. 341, ал. 1 ГПК .
3. Обхваща ли наложеният запор върху трудово възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсия, вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата?
Според част от съдебната практика за законосъобразността на наложения запор е без значение дали получаваното от длъжника трудово възнаграждение е под размера на установената минимална работна заплата, тъй като процесуалният закон урежда само размера на удръжките, които могат да се правят при насочване на принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение. Според другото становище разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК урежда пълна несеквестируемост на трудово възнаграждение до размера на минималната работна заплата.
Според чл. 446, ал. 1 ГПК вземанията на длъжника за трудово възнаграждение или за каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и за пенсия, чийто размер е над минималното трудово възнаграждение, са частично несеквестируеми. Вземанията на длъжника за трудово възнаграждение или за каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и за пенсия под минималното месечно възнаграждение е изцяло несеквестируема.
В сега действащия чл. 446, ал. 1 ГПК е възпроизведен текстът на чл. 341, ал. 1 ГПК от стария ГПК. В теорията и практиката по принудителното изпълнение по време на стария ГПК се приемаше като безсъмнено разбирането, че запор върху трудовото възнаграждение на длъжника не може да се налага само до размера, определен в чл. 341, ал. 1 от стария ГПК (Решение № 1533 от 7.06.1957, ІV г. о. на ВКС по гр. д. № 2785/1957 г.). Чл. 446, ал. 1 ГПК е идентичен с чл. 341, ал. 1 ГПК от стария ГПК. Историческият подход при тълкуването на разпоредбите на новия ГПК във връзка с тълкуването на идентичните с тях разпоредби от стария ГПК има съществено значение.
Неприемливо е граматическото тълкуване на чл. 446, ал. 1 ГПК и разбирането, че изречение последно на чл. 446, ал. 1 ГПК, касаещо размера на минималната работна заплата, се отнася само до размера на пенсията. Граматическото тълкуване на сложното изречение в чл. 446, ал. 1 ГПК показва, че частта от изречението „чийто размер е над минималното трудово възнаграждение, са частично несеквестируеми” се отнася за цялата първа част на изречението, а не само за пенсията. В първата част от изречението е налице изброяване на защитените чрез несеквестируемостта вземания. Втората част на изречението показва размера на тази несеквестируемост. Нещо повече, структурата на първата част от изречение, съдържаща изброяването на защитените от несеквестируемостта вземания, показва, че основната хипотеза се отнася за трудовото възнаграждение, втората е всяко друго възнаграждение за труд , а третата е за пенсията. Изразът „както и” е синоним на съюза „и”. Той означава не разграничаване на вземането за пенсия от предходните два вида вземания, а неговото приобщаване към тях. Нещо повече, този израз е използван, за да е ясно, че несеквестируемата част от пенсията е също равна на минималната работна заплата, а не на минималната пенсия. Тъй като, както е известно, има разлика между минимална работна заплата и минимална пенсия.
Ето защо в процесуалната наука и при действащия ГПК е безсъмнено разбирането, че чл. 446, ал. 1 ГПК следва да се тълкува по същия начин, както и чл. 341, ал. 1 ГПК .
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 05 Окт. 2013
Така, че чак когато излезе решението ще има еднозначно решение на проблемите на хората, на които е наложен запор.
Ще чакаме.
Ще чакаме.
