Здравейте, при изготвена заповед за намалено работно време на основание чл. 5 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време и чл. 4 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, е въведен 7 часов работен ден и допълнителен платен годишен отпуск.
Допълнителни споразумения не са правени. Всички засегнати работници са запознати и са се подписали на тази заповед.
Сега предстои отпадането на тази заповед и връщането им на 8 часов работен ден, както и отпадането на допълнителния отпуск.
Може ли това пак да стане със заповед и на какво основание точно трябва да е тя или трябва да има допълнителни споразумения.
Допълнителни споразумения не са правени. Всички засегнати работници са запознати и са се подписали на тази заповед.
Сега предстои отпадането на тази заповед и връщането им на 8 часов работен ден, както и отпадането на допълнителния отпуск.
Може ли това пак да стане със заповед и на какво основание точно трябва да е тя или трябва да има допълнителни споразумения.
Добавена в
3 отговори
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 12 Апр. 2013
Здравейте!
Както първоначалната заповед, така и тази, която ще бъде написана сега не създават права за работниците. Фактическият състав на правата е посочен в цитираните от Вас наредби. Работодателят при издаването на заповедта просто съобразява за кои работници е възникнало това право.
След като условията са отпаднали, то и правото на работниците на намалено работно време не съществува и работодателят трябва да издаде заповед, но тя има само установителен характер.
Нормите за установяване на намалено работно време и доп. платен отпуск са императивни и страните по трудовото правоотношение не могат чрез допълнително споразумение да договорят отклонение от тях.
Такова допълнително споразумение ще бъде нищожно, поради противоречие със закона.
Не се нуждаете от допълнителни споразумения, а от внимателна презценка за кои работници и служители правото на намалено работно време и на доп. пл. отпуск - е отпаднало или ще отпадне от конкретна дата.
Както първата, така и тази заповед могат да бъдат обжалвани от работника пред съд, по реда, по който се решават трудови спорове.
Както първоначалната заповед, така и тази, която ще бъде написана сега не създават права за работниците. Фактическият състав на правата е посочен в цитираните от Вас наредби. Работодателят при издаването на заповедта просто съобразява за кои работници е възникнало това право.
След като условията са отпаднали, то и правото на работниците на намалено работно време не съществува и работодателят трябва да издаде заповед, но тя има само установителен характер.
Нормите за установяване на намалено работно време и доп. платен отпуск са императивни и страните по трудовото правоотношение не могат чрез допълнително споразумение да договорят отклонение от тях.
Такова допълнително споразумение ще бъде нищожно, поради противоречие със закона.
Не се нуждаете от допълнителни споразумения, а от внимателна презценка за кои работници и служители правото на намалено работно време и на доп. пл. отпуск - е отпаднало или ще отпадне от конкретна дата.
Както първата, така и тази заповед могат да бъдат обжалвани от работника пред съд, по реда, по който се решават трудови спорове.
потребител Мирена Стефанова
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 12 Апр. 2013
И все пак наредиха и ДС и Заповед...
експерт Miglena Trifonova
отговорина потребителя Мирена Стефанова
на 12 Апр. 2013
Допълнителното споразумение в случая е едно нищо, една правна нула, която не поражда никакви правни последици. Обясних по-горе по каква причина е така.
Волеизявлението на работника, че е съгласен с промяната, няма никаква правна стойност.
От значение е само дали е отпаднал елемент/и от фактическия състав на правото на намалено работно време и правото на доп. пл. отпуск.
С други думи, шефовете могат да Ви наредят да направите много безсмислени неща, от които нищо не следва.
Ако условията не са се променили и работниците имат право както на намалено работно време, така и на доп. платен отпуск, то работодателят подлежи на административни санкции, ако нарушението бъде констатирано и ДС е абсолютно без значение. Няма да го спаси от санкцията, определено.
Няма да е зле работодателите Ви поне малко да се ограмотят и да правят разлика между императивни и диспозитивни трудовоправни норми, защото санкциите по КТ са твърде големи.
Волеизявлението на работника, че е съгласен с промяната, няма никаква правна стойност.
От значение е само дали е отпаднал елемент/и от фактическия състав на правото на намалено работно време и правото на доп. пл. отпуск.
С други думи, шефовете могат да Ви наредят да направите много безсмислени неща, от които нищо не следва.
Ако условията не са се променили и работниците имат право както на намалено работно време, така и на доп. платен отпуск, то работодателят подлежи на административни санкции, ако нарушението бъде констатирано и ДС е абсолютно без значение. Няма да го спаси от санкцията, определено.
Няма да е зле работодателите Ви поне малко да се ограмотят и да правят разлика между императивни и диспозитивни трудовоправни норми, защото санкциите по КТ са твърде големи.
