Здравейте,
необходимо ли е фирма с трима управители, които се осигуряват през фирмата и реално работят в офиса и, да има договор със СТМ?
Чувала съм, че е необходима само оценка на риска, но не е задължително да има договор.
Къде обаче да го прочета и какво друго биха поискали при проверка от ИТ за такава фирма?
Благодаря!
необходимо ли е фирма с трима управители, които се осигуряват през фирмата и реално работят в офиса и, да има договор със СТМ?
Чувала съм, че е необходима само оценка на риска, но не е задължително да има договор.
Къде обаче да го прочета и какво друго биха поискали при проверка от ИТ за такава фирма?
Благодаря!
Добавена в
1 отговор
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 21 Март. 2013
Здравейте!
По първия въпрос за СТМ
Въпросът, който задавате е доста труден.
Да започнем от основната норма, която съдържа задължението. Съгласно чл.25, ал.1 ЗЗБУТ, работодателите осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина.
Съгласно §1 ДР ЗЗБУТ, "Работещ" е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика.
Така, че за мен отговорът на въпросът Ви се свежда до отговор на въпроса дали съдружниците са работещи лица по смисъла на ЗЗБУТ. Според мен отговорът е – не.
Съдружниците нито са наети от работодател, нито са лица, работещи са себе си, нита са стажанти или обучаващи се в предприятието лица.
Защо съдружниците не са лица, които работят са себе си самостоятелно или пък в съдружие. Когато работят за дружеството, в което са съдружници, те не осъщесвяват самостоятелна икономическа дейност, тъй като нито понасят стопанския риск, нито преследват спекулативна цел за себе си. Съдружниците осъщусвяват съдействие за осъщесвяване дейността на дружеството, което е техна задължение, произтичащо от Търговския закон. Както загубите, така и печалбите са за дружеството.
Така, че тълкуването, че са лица, които работят за себе си, защото притежават дял в дружеството е несъстоятелно. Съдружниците работят за дружството, което е самостоятелен правен субект.
Понякога полаганият от съдружниците труд е възмезден, а друг път е безвъзмезден. Това е въпрос от компетентността на Общото събрание на дружеството.
Друг е въпросът дали, полагайки този труд не следва да се сключи трудов договор, тъй като полагането на този труд е нарушение на Кодекса на труда. Доколкото в момента отношенията не са уредени като трудови, то те не са наети по трудово правоотношение лица.
Не приемам и указанията на НАП, в които съдружниците се наричат „самонаети” лица именно по горните съображения. Един работещ в дружеството съдружник, не може да бъде сравняван със самонаето лице като свободна професия, едноличен търговец, земедески производител, тютюнопроизводител и т.н.
Също друг въпрос е, че може да получат дивиденти от дружеството, но правото да получат дивидент не произтича от осъщесвявано съдействие в работата на дружеството, а от участието в капитала. Дори неработещите съдружници, ако няма противно разрешение в дружествения договор, имат право да получат дивидент.
Безспорно ЗЗБУТ се прилага и неговият материален обхват касае трудовата дейност на съдружниците (чл.2 ЗЗБУТ ”Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението”).
Ако управителите сключат договор за управление или престанат да са управители и сключат трудови договори с дружеството, в което са съдружници, то тогава те ще бъдат работещи, тъй като ще бъдат лица, наети от „работодател” по смисъла на ЗЗБУТ.
Извод: Моето тълкуване на нормата на чл.25, ал.1 ЗЗБУТ е, че то не поражда задължение за дружеството да сключи договор със службата по трудова медицина за съдружниците, които работят в дружеството, без да са наети за това.
По първия въпрос за СТМ
Въпросът, който задавате е доста труден.
Да започнем от основната норма, която съдържа задължението. Съгласно чл.25, ал.1 ЗЗБУТ, работодателите осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина.
Съгласно §1 ДР ЗЗБУТ, "Работещ" е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика.
Така, че за мен отговорът на въпросът Ви се свежда до отговор на въпроса дали съдружниците са работещи лица по смисъла на ЗЗБУТ. Според мен отговорът е – не.
Съдружниците нито са наети от работодател, нито са лица, работещи са себе си, нита са стажанти или обучаващи се в предприятието лица.
Защо съдружниците не са лица, които работят са себе си самостоятелно или пък в съдружие. Когато работят за дружеството, в което са съдружници, те не осъщесвяват самостоятелна икономическа дейност, тъй като нито понасят стопанския риск, нито преследват спекулативна цел за себе си. Съдружниците осъщусвяват съдействие за осъщесвяване дейността на дружеството, което е техна задължение, произтичащо от Търговския закон. Както загубите, така и печалбите са за дружеството.
Така, че тълкуването, че са лица, които работят за себе си, защото притежават дял в дружеството е несъстоятелно. Съдружниците работят за дружството, което е самостоятелен правен субект.
Понякога полаганият от съдружниците труд е възмезден, а друг път е безвъзмезден. Това е въпрос от компетентността на Общото събрание на дружеството.
Друг е въпросът дали, полагайки този труд не следва да се сключи трудов договор, тъй като полагането на този труд е нарушение на Кодекса на труда. Доколкото в момента отношенията не са уредени като трудови, то те не са наети по трудово правоотношение лица.
Не приемам и указанията на НАП, в които съдружниците се наричат „самонаети” лица именно по горните съображения. Един работещ в дружеството съдружник, не може да бъде сравняван със самонаето лице като свободна професия, едноличен търговец, земедески производител, тютюнопроизводител и т.н.
Също друг въпрос е, че може да получат дивиденти от дружеството, но правото да получат дивидент не произтича от осъщесвявано съдействие в работата на дружеството, а от участието в капитала. Дори неработещите съдружници, ако няма противно разрешение в дружествения договор, имат право да получат дивидент.
Безспорно ЗЗБУТ се прилага и неговият материален обхват касае трудовата дейност на съдружниците (чл.2 ЗЗБУТ ”Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението”).
Ако управителите сключат договор за управление или престанат да са управители и сключат трудови договори с дружеството, в което са съдружници, то тогава те ще бъдат работещи, тъй като ще бъдат лица, наети от „работодател” по смисъла на ЗЗБУТ.
Извод: Моето тълкуване на нормата на чл.25, ал.1 ЗЗБУТ е, че то не поражда задължение за дружеството да сключи договор със службата по трудова медицина за съдружниците, които работят в дружеството, без да са наети за това.
