1 отговор
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 03 Ноем. 2012
Съгласно чл.66, ал.1, т.7 КТ, страните по трудовия договор уговарят основно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
Чл.3, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата определя елемените на брутното трудово възнаграждение, а именно:
1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
Както се вижда от горното, страните по трудовия договор няма как да знаят, прилагайки законодателството, какво брутно трудово възнаграждение ще му се следва на работника или служителя.
Това ще зависи от от положения труд, липсата или наличието на извънреден труд, липсата или наличието на нощен труд, на съвместителство и т.н., и т.н.
По тази причина е недопустимо да се уговаря брутно трудово възнаграждение.
Ако това се направи, а не се уговори основно трудово възнаграждение, то ако договорът е за пълно работно време, ще се приеме, че е уговорена поне минимална работна заплата, ако не следва друго от други уговорки в трудовия договор, от които да става ясно, че страните са се договорили за по-високо основно трудово възнаграждение.
Чл.3, от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата определя елемените на брутното трудово възнаграждение, а именно:
1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
Както се вижда от горното, страните по трудовия договор няма как да знаят, прилагайки законодателството, какво брутно трудово възнаграждение ще му се следва на работника или служителя.
Това ще зависи от от положения труд, липсата или наличието на извънреден труд, липсата или наличието на нощен труд, на съвместителство и т.н., и т.н.
По тази причина е недопустимо да се уговаря брутно трудово възнаграждение.
Ако това се направи, а не се уговори основно трудово възнаграждение, то ако договорът е за пълно работно време, ще се приеме, че е уговорена поне минимална работна заплата, ако не следва друго от други уговорки в трудовия договор, от които да става ясно, че страните са се договорили за по-високо основно трудово възнаграждение.
