Здравейте,казусът ми е такъв.Трябва да прекратя трудов договор от деня в който ми се носи заявление за прекратяване на т.д..Грешно ли ще бъде ,ако го прекратя по чл.325,ал.1.т.1 от КТ и същевременно нанеса и обезщетението за неспазения срок на предизвестието от страна на работника по чл.220,ал.1 от КТ или трябва да е по чл.335,ал.1,т.3 от КТ.Предварително Ви благодаря.
Добавена в
1 отговор
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 21 Февр. 2013
Колега, Илиева, не съм съвсем сигурна, че разбирам въпроса Ви, защото не е много ясно зададен въпроса.
Предполагам работникът е подал заявление за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, без да спази предизвестието, т.е. веднага.
Трудовият договор се прекратява на основание чл.326, ал.1 КТ момента, в който получи работодателя изявлението на работника и от следващия ден трудов договор няма и работника не следва да се явява на работа.
Защо си измисляте друго прекратително основание - чл.325, ал.1, т.1 КТ не ми става ясно.
Трудовият договор се прекратява от момента, в който получите волеизявлението, но това не прави прекратяването БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ.
Просто не се спазва предизвестието и се дължи за това обезщетение.
Вероятно объркването Ви произтича от чл.335, тъй като там няма написано в прав текст, че при прекратяване на трудов договор с предизвестие, когато се заяви, че няма да се спази се прекратява от датата, посочена в заявлението (тя е естествено дата преди изтичането), като за остатъка се дължи обезщетение.
Аналагочно е и когато работника е връчил заявление, че прекратява с предизвестие и смята да го отработи, но работодателя заяви писмено, че прекратява трудовия договор.
Това не променя прекратителното основание. То си остава първоначалното и в случая е чл.326, ал.1 КТ.
Предполагам работникът е подал заявление за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, без да спази предизвестието, т.е. веднага.
Трудовият договор се прекратява на основание чл.326, ал.1 КТ момента, в който получи работодателя изявлението на работника и от следващия ден трудов договор няма и работника не следва да се явява на работа.
Защо си измисляте друго прекратително основание - чл.325, ал.1, т.1 КТ не ми става ясно.
Трудовият договор се прекратява от момента, в който получите волеизявлението, но това не прави прекратяването БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ.
Просто не се спазва предизвестието и се дължи за това обезщетение.
Вероятно объркването Ви произтича от чл.335, тъй като там няма написано в прав текст, че при прекратяване на трудов договор с предизвестие, когато се заяви, че няма да се спази се прекратява от датата, посочена в заявлението (тя е естествено дата преди изтичането), като за остатъка се дължи обезщетение.
Аналагочно е и когато работника е връчил заявление, че прекратява с предизвестие и смята да го отработи, но работодателя заяви писмено, че прекратява трудовия договор.
Това не променя прекратителното основание. То си остава първоначалното и в случая е чл.326, ал.1 КТ.
