Въпрос: В малък магазин сме назначили служител. Той преди е работил при нас около година и после е напуснал. Назначен е отново от 17.05.2021 г. Считано от 01.08.2021 г. обектът затваря. Дали сме предизвестие на хората. Има ли право служителят на обезщетение за оставане без работа и на такова за неизползван отпуск?
Казус и експертно решение от книгата "Трудови правоотношения със служители в затруднение". Вземете от тук >>
Отговор на въпроса даде експерт Василена Христова:
Изплащането на обезщетение за времето, през което работник или служител е останал без работа, е уредено в чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Това обезщетение е предвидено да се изплаща в случаите на прекратено трудово правоотношение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Или ако след изтичането на 1 месец лицето, чийто договор е прекратен на някое от посочените по-горе основания, не е започнало работа по трудово правоотношение, то ще има право на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ В практиката лицето (бивш служител) подава заявление за изплащане на дължимото му обезщетение до работодателя в свободен текст, копие от трудова книжка, като някои работодатели изискват и попълване на декларация, че не е започнало работа по трудово или служебно правоотношение.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Това обезщетение се изплаща винаги при прекратяване на трудовия договор, на което и да е основание - при намаляване обема на работа, при съкращаване на щата, закриване на предприятието, дисциплинарно уволнение и т.н. Размерът на това обезщетение се определя към деня на прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 177 от КТ Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. В случая служителят ще има трудов стаж при Вас равен на 0 г., 2 месеца и 17 дни и право на платен отпуск за този стаж в размер на 5 дни. Работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, ако този отпуск не е използван до датата на прекратяването.
Отговор на въпроса даде експерт Василена Христова:
Изплащането на обезщетение за времето, през което работник или служител е останал без работа, е уредено в чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Това обезщетение е предвидено да се изплаща в случаите на прекратено трудово правоотношение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Или ако след изтичането на 1 месец лицето, чийто договор е прекратен на някое от посочените по-горе основания, не е започнало работа по трудово правоотношение, то ще има право на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ В практиката лицето (бивш служител) подава заявление за изплащане на дължимото му обезщетение до работодателя в свободен текст, копие от трудова книжка, като някои работодатели изискват и попълване на декларация, че не е започнало работа по трудово или служебно правоотношение.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Това обезщетение се изплаща винаги при прекратяване на трудовия договор, на което и да е основание - при намаляване обема на работа, при съкращаване на щата, закриване на предприятието, дисциплинарно уволнение и т.н. Размерът на това обезщетение се определя към деня на прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 177 от КТ Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. В случая служителят ще има трудов стаж при Вас равен на 0 г., 2 месеца и 17 дни и право на платен отпуск за този стаж в размер на 5 дни. Работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, ако този отпуск не е използван до датата на прекратяването.
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари