В хода на работата Ви като ТРЗ служител изникват най-различни и специфични казуси по оформянето на трудовите правоотношения и осигуряване на служителите във фирмата.
Освен това, има събития, които променят част от трудовите правоотношения и условия на труд между работодателя и служителя – като пенсиониране, налични удостоверения за ТЕЛК, излизане в отпуска по бременност и майчинство на служители, претърпяване на трудови злополуки и други.
Точно в тези моменти, според тяхната специфика, имате нужда от експертно и сигурно решение на казуса си. Именно затова създадохме една уникална по рода си книга – „Трудови правоотношения със служители в затруднение – наръчник за работодатели“. В нея ще откриете точно онези отговори на въпроси, които са свързани с по-особените случаи на служителите в затруднени ситуации. Вижте книгата и нейното съдържание тук >>
А ето и само един пример на експертно решение на казус от изданието относно задължителна застраховка за трудова злополука:
Въпрос: Дружество има две отделни и напълно самостоятелни и независими икономически дейности с назначени работници и в двете дейности. Основната (строителство), от която дружеството генерира по-голямата част от приходите си, подлежи на задължително застраховане съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, а втората (търговия на дребно със специализирани фармацевтични стоки) – не. Следва ли да се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ работниците и във втората дейност, въпреки че тя по никакъв начин не може да се определи като „спомагателна“ или свързана с основната?
Отговор на въпроса даде доц. д-р Андрей Александров:
Задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” е уредено в чл. 52 от ЗЗБУТ и в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. Законът задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, се определят от Министерския съвет.
Предприятията, в които работниците и служителите подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука”, се определят въз основа на среден коефициент на трудов травматизъм, утвърден от министъра на труда и социалната политика, средно за страната и по икономически дейности. Задължението на работодателя се свежда до това да провери дали предприятието, с принадлежността си към определена икономическа дейност, попада в някоя от икономическите дейности, включени в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм.
Дори икономическата дейност на предприятието да обуславя приложимостта на Наредбата за работниците и служителите му, това все още не означава, че на задължително застраховане подлежи целият персонал. Очевидно е например, че за лица, извършващи административни дейности, не съществува повишена опасност за живота и здравето. Поради това Наредбата определя, че работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната (чл. 2, ал. 1). Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. При издаването на заповедта работодателят провежда консултации със службата по трудова медицина и с комитета или групата по условия на труд в предприятието (чл. 4, ал. 1).
При доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализиран риск (напр. допусната трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители (извън определените в заповедта), които да бъдат застраховани за риска „трудова злопо- лука”. Тази възможност може да се използва само когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случаи разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на работодателя и се считат за разход за дейността на предприятието.
Цялото експертно решение можете да чуете във видеото тук:
Точно в тези моменти, според тяхната специфика, имате нужда от експертно и сигурно решение на казуса си. Именно затова създадохме една уникална по рода си книга – „Трудови правоотношения със служители в затруднение – наръчник за работодатели“. В нея ще откриете точно онези отговори на въпроси, които са свързани с по-особените случаи на служителите в затруднени ситуации. Вижте книгата и нейното съдържание тук >>
А ето и само един пример на експертно решение на казус от изданието относно задължителна застраховка за трудова злополука:
Въпрос: Дружество има две отделни и напълно самостоятелни и независими икономически дейности с назначени работници и в двете дейности. Основната (строителство), от която дружеството генерира по-голямата част от приходите си, подлежи на задължително застраховане съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, а втората (търговия на дребно със специализирани фармацевтични стоки) – не. Следва ли да се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ работниците и във втората дейност, въпреки че тя по никакъв начин не може да се определи като „спомагателна“ или свързана с основната?
Отговор на въпроса даде доц. д-р Андрей Александров:
Задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” е уредено в чл. 52 от ЗЗБУТ и в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. Законът задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, се определят от Министерския съвет.
Предприятията, в които работниците и служителите подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука”, се определят въз основа на среден коефициент на трудов травматизъм, утвърден от министъра на труда и социалната политика, средно за страната и по икономически дейности. Задължението на работодателя се свежда до това да провери дали предприятието, с принадлежността си към определена икономическа дейност, попада в някоя от икономическите дейности, включени в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм.
Дори икономическата дейност на предприятието да обуславя приложимостта на Наредбата за работниците и служителите му, това все още не означава, че на задължително застраховане подлежи целият персонал. Очевидно е например, че за лица, извършващи административни дейности, не съществува повишена опасност за живота и здравето. Поради това Наредбата определя, че работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната (чл. 2, ал. 1). Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. При издаването на заповедта работодателят провежда консултации със службата по трудова медицина и с комитета или групата по условия на труд в предприятието (чл. 4, ал. 1).
При доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализиран риск (напр. допусната трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители (извън определените в заповедта), които да бъдат застраховани за риска „трудова злопо- лука”. Тази възможност може да се използва само когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случаи разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на работодателя и се считат за разход за дейността на предприятието.
Цялото експертно решение можете да чуете във видеото тук:
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари