Анализ от екперт Аспасия Петкова, публикуван в брой 43 на списание "Съветник: ТРЗ и осигуряване от А до Я". Вижте всички теми в броя тук >>
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ( при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Алинея 3 на чл. 222 от КТ се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
Определението на понятието „Група предприятия“ е дадено в ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Това са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не представлява компенсация за понесени вреди от работника или служителя, а е предвидено като благодарствено (гратификационно) плащане от страна на работодателя. Поради това размерът на обезщетението е по-голям за работници или служители, които са работили по-продължително време при последния работодател.
В разпоредбата на чл. 222, ал. 3 са предвидени две хипотези относно размера на обезщетението:
- за работници и служители, които са работили по-кратко от 10 години при същия работодател, обезщетението е в размер на 2 брутни трудови възнаграждения;
- за работници и служители, които са работили при същия работодател през последните 20 години поне 10 години или в същата група предприятия, размерът на обезщетението е 6 брутни трудови възнаграждения.
Изискването за получаване на по-високия размер на обезщетението е трудовият стаж да е придобит при същия работодател, независимо от това дали има промени относно длъжността, естеството на задълженията или други условия по трудовия договор за съответния период.
Обезщетението при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст се изплаща от този работодател, при който трудовият договор на работника или служителя се прекратява, след като е придобито правото на пенсия, без значение на какво основание е прекратен трудовият договор. Той може да бъде прекратен както на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ така и на всяко друго предвидено основание в КТ
С Колективен трудов договор размерът на обезщетението при пенсиониране може да бъде по-голям от посочения в Кодекса на труда.
В практиката възникват много ситуации, при които е необходимо да се прецени размерът на обезщетението и правото на работниците или служителите на това обезщетение.
Пример 1: През 2024 година в системата на образованието са предвидени с Колективен трудов договор обезщетения при пенсиониране на учители и непедагогически персонал в по-големи размери от предвидените в Кодекса на труда. Какво е основанието за това? Прилагат ли се тези разпоредби за всички учители и непедагогически персонал в държавните и в частните училища по еднакъв начин?
Целия анализ може да прочетете в най-новия брой на списанието “Съветник: ТРЗ и осигуряване от А до Я”. Вземете го тук >>
Алинея 3 на чл. 222 от КТ се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.
Определението на понятието „Група предприятия“ е дадено в ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Това са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не представлява компенсация за понесени вреди от работника или служителя, а е предвидено като благодарствено (гратификационно) плащане от страна на работодателя. Поради това размерът на обезщетението е по-голям за работници или служители, които са работили по-продължително време при последния работодател.
В разпоредбата на чл. 222, ал. 3 са предвидени две хипотези относно размера на обезщетението:
- за работници и служители, които са работили по-кратко от 10 години при същия работодател, обезщетението е в размер на 2 брутни трудови възнаграждения;
- за работници и служители, които са работили при същия работодател през последните 20 години поне 10 години или в същата група предприятия, размерът на обезщетението е 6 брутни трудови възнаграждения.
Изискването за получаване на по-високия размер на обезщетението е трудовият стаж да е придобит при същия работодател, независимо от това дали има промени относно длъжността, естеството на задълженията или други условия по трудовия договор за съответния период.
Обезщетението при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст се изплаща от този работодател, при който трудовият договор на работника или служителя се прекратява, след като е придобито правото на пенсия, без значение на какво основание е прекратен трудовият договор. Той може да бъде прекратен както на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ така и на всяко друго предвидено основание в КТ
С Колективен трудов договор размерът на обезщетението при пенсиониране може да бъде по-голям от посочения в Кодекса на труда.
В практиката възникват много ситуации, при които е необходимо да се прецени размерът на обезщетението и правото на работниците или служителите на това обезщетение.
Пример 1: През 2024 година в системата на образованието са предвидени с Колективен трудов договор обезщетения при пенсиониране на учители и непедагогически персонал в по-големи размери от предвидените в Кодекса на труда. Какво е основанието за това? Прилагат ли се тези разпоредби за всички учители и непедагогически персонал в държавните и в частните училища по еднакъв начин?
Целия анализ може да прочетете в най-новия брой на списанието “Съветник: ТРЗ и осигуряване от А до Я”. Вземете го тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари