Очаква се повишение на пенсионните осигуровки

В последния си икономически обзор банката посочва, че страната ни е в стабилна икономическа позиция в навечерието на въвеждането на еврото, насрочено за 1 януари 2026 г. Основните икономически показатели са балансирани, с изключение на високите нива на неравенство и социален риск. Вътрешното потребление остава основният двигател на растежа, стимулирано от бързо покачващите се доходи и разширения достъп до кредитиране.
 
Прогнозата на банката сочи, че инфлацията ще започне да се нормализира към края на тази и през следващата година. Кампанията по въвеждане на еврото, както и предвидените регулации срещу спекула, се очаква да смекчат инфлационните очаквания и да ограничат нелоялни търговски практики.
 
Политическата стабилност остава ключов фактор
Най-сериозният риск пред положителния сценарий е евентуална политическа криза. Нови избори и нестабилност биха забавили подготовката за приемане на еврото и биха засилили обществените опасения, че то ще доведе до скок на цените.
 
По-силен ръст на БВП през 2025 г.
Прогнозата за ръста на икономиката през 2025 г. е леко ревизирана нагоре – до 3.2%. Основната причина за това е по-силното потребление и нарастващите инвестиции. Тези положителни фактори обаче ще бъдат частично неутрализирани от по-слаб износ, повлиян от международната обстановка.
 
Кредитът за домакинствата расте по-бързо от очакваното, което е довело до корекция на прогнозата за годишен ръст на потребителското кредитиране до 16.7% за 2025 г. Затегнатият пазар на труда също подкрепя потреблението.
 
Осъществяването на структурните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) напредва по-бързо от очакваното, а България успя да договори и увеличение на средствата по него. Очакванията са за усвояване на 85% от предвиденото финансиране, спрямо 55% в предишната прогноза.
 
Външни рискове и ревизия на износа
Политиката на изолационизъм в САЩ и възможно по-високи мита към Европа създават допълнителна несигурност. Вследствие на това прогнозата за износа през 2025 г. е променена – очаква се спад от 0.5%, при предишна прогноза за ръст от 1.3%.
 
За 2026 г. се очаква икономиката да нарасне с 3%, като частното потребление ще продължи да бъде основен двигател. Въпреки това темпът му ще се забави, основно поради мерки за фискална консолидация и ограничен ръст на заплатите, особено в публичния сектор. Прогнозира се и забавяне на кредитния ръст до 12.8% през 2026 г. и до 11.7% през 2027 г.
 
Приходите в бюджета ще продължат да растат
Очаква се данъчно-осигурителните приходи да достигнат 32.9% от БВП през 2026 г., което представлява увеличение от 1.2 процентни пункта спрямо предходната година. Увеличението ще дойде както от по-високи акцизи (вече заложени в бюджета), така и от евентуални нови данъци – включително върху хазарта и вредни храни. Най-големият принос обаче се очаква от по-ефективната събираемост и ограничаването на сивата икономика.
 
Дефицитът по начислена база ще достигне 4% от БВП през 2025 г., като извънредните разходи за отбрана (1% от БВП) няма да доведат до стартиране на процедура за свръхдефицит поради предварително съгласие от страна на ЕК.