Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
Имейл RSS Facebook
x Влез в clubtrznormativi.bg

Лични данниОбезщетенияОсигуровкиТрудови правоотношенияУсловия на трудЧовешки ресурси

Платен годишен отпуск за чужденец

В практиката възникват въпроси, свързани с правото на платен годишен отпуск от чужденци, назначени на работа в България. В дружествата постъпват на работа чужденци от страни-членки на Европейския съюз и от трети държави. Кога те придобиват право на платен годишен отпуск и право на парично обезщетение за сметка на работодателя и за сметка на НОИ?
 
Правото на платения годишен отпуск е уредено в чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ(. Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Съгласно алинея 2 на чл. 155 от КТ при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж.
 
При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ
 
Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
 
Възниква въпросът в кои случаи при постъпване на работа на чужденци, ще се признае, че имат най-малко 4 месеца трудов стаж.
 
Съгласно чл. 351, ал. 1 от КТ трудов стаж по смисъла на КТ е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.
 
Съгласно алинея 2 на чл. 351 от КТ трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз или международна организация, в която Република България членува, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
 
Съгласно чл. 352, ал. 2, за трудов стаж по правоотношенията по  чл. 351, ал. 2 от КТ се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи:
 
1. почивните и празничните дни;
2. ползваните платени отпуски, независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;
3. ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;
4. ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
5. времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;
6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;
7. трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на органите на медицинската експертиза;
8. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 – 4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред;
9. ремето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от 1951 г., след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
10. в други случаи, установени от Министерския съвет.
 
Съгласно чл. 353 от КТ времето до признаване на трудовото правоотношение за недействително при работа в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария се признава за трудов стаж, ако работникът или служителят е действал добросъвестно при възникването му.
 
 
Целия анализ прочетете в броя на списанието „Съветник: ТРЗ и осигуряване от А до Я“. тук >>

Абонамент за newsletter

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

Коментари

0 Коментари

Внимание: За да публикувате коментар, моля, отговорете правилно на въпроса!

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679