Най-новите горещи теми в трудовото право и осигуряване: ✓ Промени в Наредбата за командировките в страната;
✓ Обзор на административната практика на НАП за периода 2022 г. – 2023 г. относно приложението на социалното законодателство при социалните разходи, предоставени в натура; И
✓ Правни последици от настъпването на бедствие (форсмажор) на плоскостта на трудовото право.
С експертни анализи и съвети за правилно прилагане в работата Ви >>> В най-новия брой на ТРЗ списанието "Съветник: ТРЗ и осигуряване от А до Я". Вземете го тук >>
Абонирайте се за списанието, за да го получавате на всеки 3 месеца с безплатна доставка + право на 8 консултации с ТРЗ експерти за срок от 12 месеца И ОЩЕ >>> Вижте опциите тук >>
✓ Обзор на административната практика на НАП за периода 2022 г. – 2023 г. относно приложението на социалното законодателство при социалните разходи, предоставени в натура; И
✓ Правни последици от настъпването на бедствие (форсмажор) на плоскостта на трудовото право.
С експертни анализи и съвети за правилно прилагане в работата Ви >>> В най-новия брой на ТРЗ списанието "Съветник: ТРЗ и осигуряване от А до Я". Вземете го тук >>
Абонирайте се за списанието, за да го получавате на всеки 3 месеца с безплатна доставка + право на 8 консултации с ТРЗ експерти за срок от 12 месеца И ОЩЕ >>> Вижте опциите тук >>
А ето и част от анализ на доц. д-р Андрей Александров по темата за правни последици от настъпването на бедствие (форсмажор) на плоскостта на трудовото право, включена в брой 42 на сп. Съветник: ТРЗ и осигуряване от А до Я.
Извънредните (или форсмажорни) ситуации могат да бъдат породени от различни фактори – природни бедствия (наводнения, земетресения, пожари), епидемии или човешки действия (безредици, военни действия). Обикновено те засягат негативно различни аспекти на обществения и икономически живот, като създават невъзможност за изпълнение на задълженията по договори, причиняват материални щети и др.
На плоскостта на трудовото право форсмажорът води до невъзможност за полагане на труд и временно „изпразва“ от съдържание трудовото правоотношение. Изхождайки от общия принцип, че рискът от невъзможността за предоставяне на работна сила се носи от работодателя, Кодексът на труда въвежда редица специални правила относно правните последици от бедствието за трудовото правоотношение. Най-общо логиката на уредбата се свежда до това, че работникът или служителят няма вина за неполагането на труд поради настъпило бедствено положение, затова и не следва да търпи допълнителни негативи. Тъкмо напротив, в подобни условия е възможно и много вероятно за него да възникнат и непредвидени разходи. Ето защо е оправдано законодателството да въвежда такива механизми, които да не оставят работниците и служителите и техните семейства без средства за издръжка. Същевременно за бедственото положение вина няма и работодателят, поради което е справедливо законът да установи и способи, които да му позволят да намали разходите от прекъсването на служебната дейност поради бедствието и възможните материални вреди, причинени от него.
***
1. Форсмажорът в законодателството
Трудовото законодателство не съдържа собствено определение за понятието „бедствие“. Впрочем, това не е нужно, защото понятия с утвърдено значение следва да се използват с един и същи смисъл в цялото законодателство. Дефиниция за „бедствие“ дава разпоредбата на чл. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ): това е ситуация на „значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото“. Понятието е достатъчно широко и гъвкаво формулирано, за да отрази извънредния характер на бедствената ситуация изобщо. Оттук нататък задача на всеки правен отрасъл остава да свърже тази ситуация със специфичнипте последици за регулираната от него материя. Така например за търговското законодателство бедствие е и непреодолимата сила (форсмажор - от фр. - force majeure), дефинирана в чл. 306 от Търговския закон: „Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила. Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.“
Слабо вероятно е да възникне спор между страните относно бедствения характер на дадена ситуация, защото такива събития обикновено са широко известни, особено при съвременното развитие на информационните и комуникационни технолигии. На езика на процесуалното законодателство може да се каже, че те са „ноторно известни“ факти, т.е. факти, които не се нуждаят от специално доказване, защото са публично достояние.
Все пак за различни цели законодателството установява механизми за доказването им като издаване на удостоверения от компетентни държавни и общински институции. Сертификати за форсмажор в търговския оборот издава Българската търговско-промишлена палата. Сертификатът се издава въз основа на писмена молба на български търговец, изпаднал в обективна невъзможност за изпълни договорните си задължения към чуждестранен или български партньор, поради възникнали непреодолими и непредвидими /форсмажорни/ обстоятелства - пожар, природни бедствия, аварии, войни, земетресения, правителствени забрани, стачки и др.
Сертификатът за форсмажор трябва да съдържа информация за:
- страните по договора,
- номера, датата и мястото на сключването му;
- срокът за изпълнение;
- да определя обстоятелствата, попречили или забавили неговото изпълнение, мястото и времето на тяхното възникване, периода на действието им, други сведения, даващи възможност да се установи причинната връзка между тях и пълното или частично неизпълнение на договора;
- сертификатът трябва да съдържа само изложените фактически обстоятелства, без тяхната юридическа оценка.
Сертификатът за форсмажор се издава на бланка на БТПП на български, английски, френски, немски, руски или друг език, в зависимост от искането на клиента. Подписва се от председателя на БТПП или от оторизирано от него лице и се подпечатва с печата на БТПП на български или английски езици. Сертификатите за форсмажор, издадени от БТПП са международно признати и се приемат като доказателство от международните арбитражни институции. Повече информация за процедурата може да се открие на Интернет-страницата на БТПП (https://www.bcci.bg/tradereg-FMsertif-Req-bg.html).
За целите на трудовото право значение има удостоверяването на причините за неявяване на работа от кметството, общинския съвет или друг държавен орган, предвидено в уредбата на обезщетението при бедствие (вж. чл. 218, ал. 4 КТ . По този начин могат да се преодолеят възможни противоречия между страните по трудовия договор дали например един проливен дъжд е довел до бедствено положение или служителят е имал възможност да се яви на работа, но не го е сторил.
2. Спефифични последици от бедствието (форсмажор) на плоскостта на трудовото право
Когато бедственото положение е осуетило явяването на работа на работника или служителя, естествено той няма да получи трудово възнаграждение за съответния ден/дни. Поради това законът предвижда заместващо го обезщетение от работодателя в разпоредбата на чл. 218 КТ
Целия анализ прочетете в списанието, като поръчате от тук >>
Извънредните (или форсмажорни) ситуации могат да бъдат породени от различни фактори – природни бедствия (наводнения, земетресения, пожари), епидемии или човешки действия (безредици, военни действия). Обикновено те засягат негативно различни аспекти на обществения и икономически живот, като създават невъзможност за изпълнение на задълженията по договори, причиняват материални щети и др.
На плоскостта на трудовото право форсмажорът води до невъзможност за полагане на труд и временно „изпразва“ от съдържание трудовото правоотношение. Изхождайки от общия принцип, че рискът от невъзможността за предоставяне на работна сила се носи от работодателя, Кодексът на труда въвежда редица специални правила относно правните последици от бедствието за трудовото правоотношение. Най-общо логиката на уредбата се свежда до това, че работникът или служителят няма вина за неполагането на труд поради настъпило бедствено положение, затова и не следва да търпи допълнителни негативи. Тъкмо напротив, в подобни условия е възможно и много вероятно за него да възникнат и непредвидени разходи. Ето защо е оправдано законодателството да въвежда такива механизми, които да не оставят работниците и служителите и техните семейства без средства за издръжка. Същевременно за бедственото положение вина няма и работодателят, поради което е справедливо законът да установи и способи, които да му позволят да намали разходите от прекъсването на служебната дейност поради бедствието и възможните материални вреди, причинени от него.
***
1. Форсмажорът в законодателството
Трудовото законодателство не съдържа собствено определение за понятието „бедствие“. Впрочем, това не е нужно, защото понятия с утвърдено значение следва да се използват с един и същи смисъл в цялото законодателство. Дефиниция за „бедствие“ дава разпоредбата на чл. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ): това е ситуация на „значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото“. Понятието е достатъчно широко и гъвкаво формулирано, за да отрази извънредния характер на бедствената ситуация изобщо. Оттук нататък задача на всеки правен отрасъл остава да свърже тази ситуация със специфичнипте последици за регулираната от него материя. Така например за търговското законодателство бедствие е и непреодолимата сила (форсмажор - от фр. - force majeure), дефинирана в чл. 306 от Търговския закон: „Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила. Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.“
Слабо вероятно е да възникне спор между страните относно бедствения характер на дадена ситуация, защото такива събития обикновено са широко известни, особено при съвременното развитие на информационните и комуникационни технолигии. На езика на процесуалното законодателство може да се каже, че те са „ноторно известни“ факти, т.е. факти, които не се нуждаят от специално доказване, защото са публично достояние.
Все пак за различни цели законодателството установява механизми за доказването им като издаване на удостоверения от компетентни държавни и общински институции. Сертификати за форсмажор в търговския оборот издава Българската търговско-промишлена палата. Сертификатът се издава въз основа на писмена молба на български търговец, изпаднал в обективна невъзможност за изпълни договорните си задължения към чуждестранен или български партньор, поради възникнали непреодолими и непредвидими /форсмажорни/ обстоятелства - пожар, природни бедствия, аварии, войни, земетресения, правителствени забрани, стачки и др.
Сертификатът за форсмажор трябва да съдържа информация за:
- страните по договора,
- номера, датата и мястото на сключването му;
- срокът за изпълнение;
- да определя обстоятелствата, попречили или забавили неговото изпълнение, мястото и времето на тяхното възникване, периода на действието им, други сведения, даващи възможност да се установи причинната връзка между тях и пълното или частично неизпълнение на договора;
- сертификатът трябва да съдържа само изложените фактически обстоятелства, без тяхната юридическа оценка.
Сертификатът за форсмажор се издава на бланка на БТПП на български, английски, френски, немски, руски или друг език, в зависимост от искането на клиента. Подписва се от председателя на БТПП или от оторизирано от него лице и се подпечатва с печата на БТПП на български или английски езици. Сертификатите за форсмажор, издадени от БТПП са международно признати и се приемат като доказателство от международните арбитражни институции. Повече информация за процедурата може да се открие на Интернет-страницата на БТПП (https://www.bcci.bg/tradereg-FMsertif-Req-bg.html).
За целите на трудовото право значение има удостоверяването на причините за неявяване на работа от кметството, общинския съвет или друг държавен орган, предвидено в уредбата на обезщетението при бедствие (вж. чл. 218, ал. 4 КТ . По този начин могат да се преодолеят възможни противоречия между страните по трудовия договор дали например един проливен дъжд е довел до бедствено положение или служителят е имал възможност да се яви на работа, но не го е сторил.
2. Спефифични последици от бедствието (форсмажор) на плоскостта на трудовото право
Когато бедственото положение е осуетило явяването на работа на работника или служителя, естествено той няма да получи трудово възнаграждение за съответния ден/дни. Поради това законът предвижда заместващо го обезщетение от работодателя в разпоредбата на чл. 218 КТ
Целия анализ прочетете в списанието, като поръчате от тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари