В безсрочен трудовия договор е уговорен 30 дневен срок на предизвестие.
Това означава ли, че при депозиране на предизвестие от страна на работника, със срок от 35 дни същото е без същественост ?
Това означава ли, че при депозиране на предизвестие от страна на работника, със срок от 35 дни същото е без същественост ?
Добавена в
7 отговори
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 22 Ноем. 2013
Здравейте!
Бихте ли цитирали какво точно е депозирал работника?
По каква причина приемате волеизявление, което съдържа взаимноизключващи се правни последици?
Бихте ли цитирали какво точно е депозирал работника?
По каква причина приемате волеизявление, което съдържа взаимноизключващи се правни последици?
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 22 Ноем. 2013
При тази хипотеза, най-логично е да се приеме, че работникът е депозирал предизвестието по-рано и то ще започне да тече след 5 дни. С това следва да се съобрази работодателя, ако желае да се възползва от правата си по чл.220, ал.2 КТ.
По принцип по-ранното предизвестяване е в интерес на другата страна по трудовото правоотношение, което означава, че работодателят не е ощетен. Единствено следва да се съобрази с горното.
По принцип по-ранното предизвестяване е в интерес на другата страна по трудовото правоотношение, което означава, че работодателят не е ощетен. Единствено следва да се съобрази с горното.
потребител Иво Гочев
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 22 Ноем. 2013
Кои, по-точно, са взаимноизключващите се правни последици в случая ?
Да разбирам ли, че посоченият срок в КТ е твърдо определен, а не минимален?
И аз смятам, че подобно 'преупреждение' от едната страна би било изцяло в практически интерес на другата - защо в такъв случай срокът да не бъде приет, като минимален, а не като твърдо определен? Определена е долна граница, определена е и горна граница и на индивидуално ниво всеки работодател съобразява това в рамките на трудовите си договори. Какъв би бил проблемът, ако въпросното 'преупреждение' се отправи в по-голям срок от включения в ТД /но в нормативните рамки - 1-3 месеца/?
Да разбирам ли, че посоченият срок в КТ е твърдо определен, а не минимален?
И аз смятам, че подобно 'преупреждение' от едната страна би било изцяло в практически интерес на другата - защо в такъв случай срокът да не бъде приет, като минимален, а не като твърдо определен? Определена е долна граница, определена е и горна граница и на индивидуално ниво всеки работодател съобразява това в рамките на трудовите си договори. Какъв би бил проблемът, ако въпросното 'преупреждение' се отправи в по-голям срок от включения в ТД /но в нормативните рамки - 1-3 месеца/?
експерт Miglena Trifonova
отговорина потребителя Иво Гочев
на 22 Ноем. 2013
Няма проблем, но Вие не твърдите, че е предоговорен срок на предизвестието от 30 на 35 дни, а питате за правните последици при уговорени 30 да се предизвести с 35 дни.
Ако работникът 35 дни, преди изтичане на договора, посочи , че отправя предизвестие, то няма как това предизвестие да изтече на 35-тия ден, ако е договорено 30 дневно предизвестие.
Ако работникът не казва колко дни предизвестява, а само сочи момент, от от който, съгласно неговото волеизявление трудов договор няма, то очевидно няма как да започне да тече веднага 30 дневно предизвестие.
В този смисъл беше моето питане за взаимоизключващите се правни последици на неопределено предизвестие.
Без промяна и съгласие на двете страни- писмено, няма как да почне да тече веднага предизвесттието (съответно да възникнат правата на работодателя по чл.220, ал.2 КТ) и в същото време да изтече предизвестието на 35-тия ден.
Дано сега е станоло по-ясно!
Пак повтарям, няма пречка страните да се договорят, съгласно законовата рамка и то писмено, но Вие не твърдите такава договорка да има.
Ако работникът 35 дни, преди изтичане на договора, посочи , че отправя предизвестие, то няма как това предизвестие да изтече на 35-тия ден, ако е договорено 30 дневно предизвестие.
Ако работникът не казва колко дни предизвестява, а само сочи момент, от от който, съгласно неговото волеизявление трудов договор няма, то очевидно няма как да започне да тече веднага 30 дневно предизвестие.
В този смисъл беше моето питане за взаимоизключващите се правни последици на неопределено предизвестие.
Без промяна и съгласие на двете страни- писмено, няма как да почне да тече веднага предизвесттието (съответно да възникнат правата на работодателя по чл.220, ал.2 КТ) и в същото време да изтече предизвестието на 35-тия ден.
Дано сега е станоло по-ясно!
Пак повтарям, няма пречка страните да се договорят, съгласно законовата рамка и то писмено, но Вие не твърдите такава договорка да има.
потребител Иво Гочев
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 22 Ноем. 2013
Мисля, че схванах логиката на отговора Ви.
Но не схващам логиката на самия 'закон'.
Вие казвате - "Ако работникът не казва колко дни предизвестява, а само сочи момент, от който, съгласно неговото волеизявление трудов договор няма, то очевидно няма как да започне да тече веднага 30 дневно предизвестие." Не е ли точно това казване - предизвестието ?
Какъв е смисълът, при взето решение за прекратяване от страна на работника, същият да изчаква да останат точно 30 /или колкото е договорено в началния ТД/ дни, за да депозира въпросното предизвестие ? Нито за него виждам полза /чисто прагматично/, нито за работодателя.
Слушал съм как в някои западни страни, съответните контролни органи, при допуснато закононарушение разясняват кое му е лошото, вредното, опасното и т.н. на действието /с което се нарушава нормата/. Тук масово се позовават на разписаните норми, но като че малцина са наясно с практическата обществена полза от тях.
Та въпросът ми реално беше - какъв е смисълът на въпросната норма - 30 дни договорени, без никакво право на 30+, макар, че е в полза и на двете страни.
Но не схващам логиката на самия 'закон'.
Вие казвате - "Ако работникът не казва колко дни предизвестява, а само сочи момент, от който, съгласно неговото волеизявление трудов договор няма, то очевидно няма как да започне да тече веднага 30 дневно предизвестие." Не е ли точно това казване - предизвестието ?
Какъв е смисълът, при взето решение за прекратяване от страна на работника, същият да изчаква да останат точно 30 /или колкото е договорено в началния ТД/ дни, за да депозира въпросното предизвестие ? Нито за него виждам полза /чисто прагматично/, нито за работодателя.
Слушал съм как в някои западни страни, съответните контролни органи, при допуснато закононарушение разясняват кое му е лошото, вредното, опасното и т.н. на действието /с което се нарушава нормата/. Тук масово се позовават на разписаните норми, но като че малцина са наясно с практическата обществена полза от тях.
Та въпросът ми реално беше - какъв е смисълът на въпросната норма - 30 дни договорени, без никакво право на 30+, макар, че е в полза и на двете страни.
експерт Miglena Trifonova
отговорина потребителя Иво Гочев
на 26 Ноем. 2013
Имат право страните да договорят 30+ от 30 дни до 3 месеца.
Договореното трябва да е задължително в писмена форма. Вие не твърдите, обаче, че страните са се договорили за предизвестие от 35 дни.
Договореното трябва да е задължително в писмена форма. Вие не твърдите, обаче, че страните са се договорили за предизвестие от 35 дни.
потребител Иво Гочев
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 26 Ноем. 2013
"Та въпросът ми реално беше - какъв е смисълът на въпросната норма - 30 дни договорени, без никакво право на 30+, макар, че е в полза и на двете страни."
Т.е., първоначално, сиреч в ТД е договорен срок - 30 дни. Впоследствие работникът решава да прекрати трудовото правоотношение и има възможност да уведоми работодателя си и с по-голям аванс от време от договорения в ТД, примерно - 35 дни. Казвате, че "Договореното трябва да е задължително в писмена форма" - да разбирам, че визирате ТД. Но на подаденото предизвестие 35 дни преди прекратяването ответната страна също има възможност да отговори писмено, като го резолира потвърдително /примерно/. И като така е писмено видно пълното съгласие между двете страни.
В какво практически е проблемът при подобен развой ?
Ако проблемът е единствено в неспазването буквата на закона ...
Т.е., първоначално, сиреч в ТД е договорен срок - 30 дни. Впоследствие работникът решава да прекрати трудовото правоотношение и има възможност да уведоми работодателя си и с по-голям аванс от време от договорения в ТД, примерно - 35 дни. Казвате, че "Договореното трябва да е задължително в писмена форма" - да разбирам, че визирате ТД. Но на подаденото предизвестие 35 дни преди прекратяването ответната страна също има възможност да отговори писмено, като го резолира потвърдително /примерно/. И като така е писмено видно пълното съгласие между двете страни.
В какво практически е проблемът при подобен развой ?
Ако проблемът е единствено в неспазването буквата на закона ...