Обезщетение за безработица и граждански договор

Отговор:

Правото за получаване на парично обезщетение за безработица е определено в чл. 54а от КСО, а именно право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, също така не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава.
 

Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, приложение 1, към чл.1 ал.1 от НОИПОБ, което се подава от безработното лице в 7-дневен срок в НОИ. Към заявлението трябва да се приложат заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и документи, удостоверяващи общ трудов и/или служебен стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна.
 

Размерът на обезщетението за безработица при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331 от КТ ще се изчисли като се приложи чл. 54б, ал. 1 от КСО – дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица.
 

Изключение от това правило са безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, както и безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Тогава обезщетението за безработица е в минималният размер определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година, за 2016 г. този размер е 7,20 лв на ден.

Когато се сключи граждански договор, то той при определени условия може да повлияе върху изплащането или по-точно за прекъсването на обезщетението за безработица. Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по КСО, чл. 54д, ал. 1, т.1.
 

Според чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
 

Следователно, ако се сключи гражданският договор и възнаграждението по него след намаляването му с разходите за дейността е по-малко или равно на една минимална работна заплата, то лицето в примера няма да подлежи на задължително осигуряване и ще има право да получава обезщетение за безработица от Бюрото по труда.

Примерът е взет от Съветник: ТРЗ и осигуряване от А до Я. За за се запознаете с пълното съдържание на експертната разработка по темата "Осигуряване и данъчно облагане на лица по граждански договори" - кликнете тук >>