Въпрос: Прекратяваме договорите с 3-ма служители, на които е дадено предизвестие за съкращаване на щата, на дата 29.03.2021 г. Предизвестието вече изтича и трябва да оформим заповедите. Единият от служителите е пенсиониран. Тъй като той не може да отиде на борсата, защото получава пенсия, работодателят ще му дължи ли обезщетение по чл. 222, ал. 1 за оставане без работа, ако не започне работа до 1 месец?
Решението е публикувано в книгата „Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство“. В изданието ще получите още 153 експертни решения на казуси за: трудови правоотношения, обезщетения, осигуряване, ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, счетоводство и др. – всички актуални към месец октомври 2022 г. Поръчайте изданието от тук >>
А ето и отговора на въпроса от експерт Василена Христова:
Прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата става на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Това е прекратяване по инициатива на работодателя с предизвестие. При уволнение поради съкращаване в щата в закона е регламентирано изплащането на обезщетение на работник или служител от в чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят дължи обезщетение на работника или служителя при прекратяване на трудовия договор от негова страна при изрично посочени основания за прекратяване, и те са:
- поради закриване на предприятието или на част от него;
- съкращаване в щата;
- намаляване обема на работа;
- спиране на работата за повече от 15 работни дни;
- при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
- когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.
Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата до възнаграждението, получавано по прекратения трудов договор за същия срок – 1 месец. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи. Работникът или служителят трябва да декларира обстоятелството, че е останал без работа. Оставането без работа следва да бъде доказано от работника или служителя, обикновено чрез представяне на трудова книжка. Често това става с декларация за изплащане на обезщетение.
Счита се, че това обезщетение за оставане без работа има социална природа и носи закрилен характер - неговата цел е да компенсира работника или служителя за това, че е останал без работа не по негова вина. Обстоятелството, че служителят е пенсионер, е без значение с оглед изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване щата.
Източник: „Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство“. Вземете книгата тук >>
А ето и отговора на въпроса от експерт Василена Христова:
Прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата става на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Това е прекратяване по инициатива на работодателя с предизвестие. При уволнение поради съкращаване в щата в закона е регламентирано изплащането на обезщетение на работник или служител от в чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят дължи обезщетение на работника или служителя при прекратяване на трудовия договор от негова страна при изрично посочени основания за прекратяване, и те са:
- поради закриване на предприятието или на част от него;
- съкращаване в щата;
- намаляване обема на работа;
- спиране на работата за повече от 15 работни дни;
- при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
- когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.
Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата до възнаграждението, получавано по прекратения трудов договор за същия срок – 1 месец. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи. Работникът или служителят трябва да декларира обстоятелството, че е останал без работа. Оставането без работа следва да бъде доказано от работника или служителя, обикновено чрез представяне на трудова книжка. Често това става с декларация за изплащане на обезщетение.
Счита се, че това обезщетение за оставане без работа има социална природа и носи закрилен характер - неговата цел е да компенсира работника или служителя за това, че е останал без работа не по негова вина. Обстоятелството, че служителят е пенсионер, е без значение с оглед изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване щата.
Източник: „Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство“. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари