Братът на собственичка на фирма е работил във фирмата й. През 2000 г. напуска и заминава за чужбина. Братът твърди, че не е взел своята трудова книжка от фирмата. Прави се проверка на архива, но досие на конкретния служител не е намерено. Открити са само трудови договори и заповеди за прекратяване – 4 бр. (Служителят е започвал работа и напускал конкретната фирма 4 пъти.) Открити са и ведомостите и ТРЗ служителят на фирмата смята да издаде въз основа на тях УП2.
Оказва се обаче, че през 1999г. лицето липсва, а и не само то, от януари до декември е на работа, през февруари го няма. Прави се сбор за 8-ната служители и сборът се оказва точен, но не е ясно какво да се запише за месец февруари.
В момента конкретната фирма не действа – тя е праводател и има правоприемник. Не е ясно от коя фирма следва да се издаде УП2. Счита се, че е правилно издаването от старата, защото служителят е работил в нея.
Възниква въпросът дали УП 2 е достатъчно бъде за Испания (за където е необходимо)? Трябва ли да бъде преведено след като се издаде?
Експертите дават следния отговор:
"УП-2 се издава от името на правоприемника. Няма как с днешна дата да се издаде от несъщесвуващия работодател.
Ако работодателят е бил ЕТ, би трябвало да има осигурителна книжка за 1999г.
При издаването на УП-2 и УП-3, следва да се направи съображение с нормите на чл.40, ал.5 и 6 НПОС
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават..."
Пълното решение можете да прочетете в CD Документите в трудовото право - практически казуси и формуляри.
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари