Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
Имейл RSS Facebook
x Влез в clubtrznormativi.bg

Лични данниОбезщетенияОсигуровкиТрудови правоотношенияУсловия на трудЧовешки ресурси

Изменение и допълнени на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9 ОТ 15 ЯНУАРИ 2021 Г.
за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с Постановление № 382 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 2 от 2017 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ“ се добавя „и по чл. 107т, ал. 4 от КТ“.
2. В ал. 2:
а) в т. 3 думите „с постоянен характер“ се заличават;
б) създава се нова т. 7:
„7. условия за жилищно настаняване на работника или служителя, когато то се предоставя от работодателя по време на командироването;“
в) досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9.
 
§ 2. В чл. 3, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „с постоянен характер“ се заличават.
2. Създава се нова т. 5:
„5. условия за жилищно настаняване на работника или служителя, когато то се предоставя от предприятието, което осигурява временна работа, по време на изпращането;“.
3. Досегашната т. 5 става т. 6.
 
§ 3. Създава се чл. 5а:
„Чл. 5а. Работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, заплаща пътни, дневни и квартирни пари в размерите, определени в законодателството на приемащата държава членка, когато работникът или служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен.“
 
§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени“ се заменят с „установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения“.
2. В ал. 4 думите „от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени“ се заменят с „установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения“.
§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в основния текст след думите „чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от КТ“ се добавя „за срок до 12 месеца“;
б) точка 2 се изменя така:
„2. основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения;“
в) създават се т. 8 и 9:
„8. условията за жилищно настаняване, когато то се предоставя от работодателя или предприятието, което осигурява временна работа;
9. пътни, дневни и квартирни пари в размерите според Наредбата за командировките в страната или Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, когато работникът или служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен.“
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения по ал. 1, т. 2 включват всички елементи на брутната работна заплата, определени в чл. 261 – 264 от Кодекса на труда и чл. 16, ал. 2 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 9 от 2007 г.).
(3) При преценка относно спазването на изискванията на ал. 1, т. 2 се вземат предвид и всички добавки, изплатени в съответствие с националното законодателство, общоприложимите колективни трудови договори или арбитражни решения на държавата членка, от която е командирован или изпратен работникът или служителят, когато такива не са определени в чл. 16, ал. 2 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В този случай не се вземат предвид изплатени пътни, дневни и квартирни пари.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „Алинея 2“ се заменят с „Алинея 4“.
5. Създават се нови ал. 6, 7, 8 и 9:
„(6) Когато продължителността на командироването или изпращането по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда е повече от 12 месеца, освен посочените в ал. 1 условия на работа, след дванадесетия месец работникът или служителят има право и на минималните условия на работа, установени в българското законодателство за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа, по отношение на:
1. обезщетенията по чл. 213, 214, 216, 217, 218, 219 и 226 от Кодекса на труда;
2. безплатната храна и/или добавките към нея;
3. периодичните медицински прегледи;
4. безплатното работно и униформено облекло;
5. социално-битовото и културното обслужване.
(7) За командированите и изпратените работници и служители по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от КТ не се прилагат разпоредбите за сключването и прекратяване на трудовия договор, както и правилата за осигуряване в допълнителни професионални схеми.
(8) Изискванията по ал. 6 се прилагат и когато командированият или изпратеният работник или служител е заменен с друг командирован или изпратен работник или служител от работодателя или предприятието, което осигурява временна работа, за изпълнение на същата задача на същото място и общата продължителност на периодите на командироване или изпращане е повече от 12 месеца. При оценка на изпълнението на същата задача на същото място се отчитат характерът на работата, естеството на предоставяната услуга, ползвателят на услугата и адресът или адресите на мястото на работа.
(9) Когато възникне необходимост периодът на командироването или изпращането на лицата по ал. 1 да продължи повече от 12 месеца, работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, може да прилага условията по ал. 1, за срок, не по-дълъг от 18 месеца, след като подаде мотивирано уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Мотивираното уведомление се подава преди изтичането на 12-ия месец по електронен път чрез единния национален уебсайт по чл. 10.“
6. Досегашната ал. 4 става ал. 10 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 6“.
7. Досегашната ал. 5 става ал. 11 и в нея думите „ал. 1 или по ал. 4“ се заменят с „ал. 1, 6 и 10“.
§ 6. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „ал. 1 и 4“ се заменят с „ал. 1, 6 и 10“;
б) в т. 2 думите „чл. 11, ал. 1“ се заменят с „чл. 12, ал. 1“;
в) точка 5 се отменя;
г) създава се т. 6:
„6. елементите, от които се формира брутната работна заплата, съгласно чл. 9, ал. 2.“
2. Създава се ал. 3:
„(3) Когато работодателят по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 2 от КТ или предприятието, което осигурява временна работа по смисъла на чл. 121а, ал. 2, т. 2 от КТ, е нарушил изискванията на българското законодателство поради неактуалност на информацията по ал. 1, се счита, че нарушението е извършено при смекчаващи вината обстоятелства.“
 
§ 7. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „командироване“ се добавя „или изпращане“.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато се установи, че командироването или изпращането не е действително, към трудовото правоотношение се прилагат всички изисквания на българското законодателство, когато те са по-благоприятни за работника или служителя от предвидените в законодателството на изпращащата държава.“
 
§ 8. Приложение № 1 към чл. 9, ал. 3 се изменя така:
„Приложение № 1 към чл. 9, ал. 5
Дейности в областта на строителството, за които не се прилага чл. 9, ал. 4
Дейностите, за които не се прилага чл. 9, ал. 4, включват всички строителни работи, отнасящи се до строителството, ремонта, възстановяването, поддържането, изменението или разрушаването на сгради, включително работа, свързана със:
1. изкопни работи;
2. преместване на земни маси;
3. фактически строителни работи;
4. сглобяване или разглобяване на панелни елементи;
5. довършителни работи или инсталиране;
6. изменения;
7. обновяване;
8. ремонт;
9. разглобяване;
10. разрушаване;
11. поддръжка;
12. поддържане, бояджийски работи и почистване;
13. подобрения.“
 
§ 9. В допълнителните разпоредби се създава § 1а:
„§ 1а. С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 173/16 от 9 юли 2018 г.).“
 
Преходна разпоредба
§ 10. Когато командироването и изпращането на работници или служители на територията на Република България по чл. 121а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда е започнало преди влизането в сила на постановлението, срокът по чл. 9, ал. 6 се изчислява от началната дата на командироването или изпращането.

източник: dv.parliament.bg
 

Абонамент за newsletter

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Коментари

0 Коментари

Внимание: За да публикувате коментар, моля, отговорете правилно на въпроса!

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679