Назначаването на чужденци в родните предприятия напоследък стана честа практика. Особено в момента текат програми за назначаване на украински граждани и бежанци в България.
Всичко важно за трудовите правоотношения с лица от трети страни можете да намерите в експертни решения на специалисти в областта на трудово право и осигуряване, дали отговори на Вашите колеги – ТРЗ служители по най-заплетени въпроси от практиката им. Въпросите и отговорите събрахме в едно експертно издание, за да ги получите всичките накуп. Вземете ги с книгата „Назначаване на чужденци: Експертите съветват“, като кликнете тук >>
Ето и само един от примерите на готово решение, което ще получите в книгата:
Въпрос: Българско дружество назначава чужденци от Украйна за 90 дни във фабрика. Може ли дружеството да изпрати в командировка тези служители в други държави от ЕС по договор с компании, работещи в същата област? Украинците имат биометрични паспорти за пътуване до ЕС. Как трябва да бъдат регистрирани в България и командировани?
Отговор на въпроса даде експерт Аспасия Петкова:
В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и Правилника за неговото прилагане /ППЗТМТМ/ е регламентирана трудовата заетост на чужденци на територията на Република България. ЗТМТМ предоставя равен достъп до българския пазар на труда и равно третиране на гражданите на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, но поставя определени изисквания и ограничения за достъп до пазара на труда за граждани на трети държави. Гражданите на трети държави могат да извършват дейност на територията на Република България само ако пребивават на законно, което се удостоверява с разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи, и/или след издаване на съответно разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до българския пазар на труда.
Съгласно действащото законодателство приемът на чужденци за работа в България се извършва, като се разглежда всеки отделен случай индивидуално и е в зависимост от наличието на разрешение за достъп до пазара на труда за точно определен работодател и за конкретно работно място. Ако АЗ издаде разрешение, то се явява основание за издаване от органите на МВнР на виза тип „D“ за влизане в страната с цел работа и на разрешение за пребиваване от Дирекция "Миграция" на МВР за срока на разрешението за достъп до пазара на труда.
По отношение на здравното осигуряване на граждани на трети държави, работещи по трудови правоотношения с български работодател, трябва да се имат предвид разпоредбите на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване. Гражданите на трети държави са осигурени в НЗОК, в случай че имат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Ако нямат такова разрешение, не подлежат на здравно осигуряване по българското законодателство. Освен това, трябва да се провери дали със съответната държава извън ЕС има спогодба в областта на социалната сигурност и какви разпоредби има в нея във връзка със здравното осигуряване.
Агенция по заетостта предоставя разрешение за достъп до пазара на труда само в определени случаи.
За да бъдат командировани украинците на работа в сходни предприятия в държави в Европейския съюз, трябва да се имат предвид разпоредбите на чл. 121а от КТ ЗТМТМ и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В наредбата се въвеждат отделни понятия за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги. Има разлика между командироването по чл. 121 от КТ и командироването в рамките на предоставянето на услуги по чл. 121а от КТ
Съгласно чл. 121, ал. 1 от КТ „Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.“ Когато командироването е със срок по-дълъг от 30 дни без прекъсване, ал. 2 на чл. 121 от КТ изисква работодателят да вземе писменото съгласие на работника или служителя. Съгласно чл. 121, ал. 1 от КТ винаги когато нуждите на предприятието налагат това, работодателят може едностранно, без съгласието на работника или служителя (до 30 дни без прекъсване), да го командирова да изпълнява трудовите се задължения извън мястото на постоянната му работа. В този случай работодателят едностранно променя мястото на работа на работника или служителя. Командироването в рамките на предоставянето на услуги предполага работодателят да командирова работник или служител в изпълнение на договор за услуга, сключен между работодателя и ползвател на услугите или работникът или служителят да е командирован в предприятие от същата група предприятия.
Когато някое от тези изисквания не е налице, т.е. командироването не се извършва за сметка и под ръководството на работодателя в изпълнение на договор за предоставяне на услуга и не е в предприятие от същата група предприятия, тогава командироването следва да се извърши при спазване на изискванията на чл. 121 от КТ и НСКСЧ.
Разпоредбата на чл. 121а, ал. 4 от КТ урежда условията на работа, които следва да се осигурят на командированите и изпратени работници и служители от Република България. Тя изисква в случаите, когато български работодател или предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по българското законодателство, командирова, съответно изпраща, работник или служител в друга държава членка, за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя да се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Би трябвало да няма проблем с командироването и изпращането на чуждите граждани от третите страни да извършват услуги в страни членки на ЕС при спазване на разпоредбите на българското законодателство – Кодекса на труда, Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, ЗТМТМ и други.
Необходимо да се определи и приложимото законодателство чрез уведомяване на НАП за командироването и съответно издаване на формуляр А1 от НАП за определяне на условията за осигуряване за времето на пребиваване на чуждите граждани в страните членки на ЕС.
Необходимо е да се спазват и разпоредбите на чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване относно заплащането по време на командироването в страната членка на ЕС. Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО.
Източник: „Назначаване на чужденци: Експертите съветват“. Поръчайте книгата тук >>
Ето и само един от примерите на готово решение, което ще получите в книгата:
Въпрос: Българско дружество назначава чужденци от Украйна за 90 дни във фабрика. Може ли дружеството да изпрати в командировка тези служители в други държави от ЕС по договор с компании, работещи в същата област? Украинците имат биометрични паспорти за пътуване до ЕС. Как трябва да бъдат регистрирани в България и командировани?
Отговор на въпроса даде експерт Аспасия Петкова:
В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и Правилника за неговото прилагане /ППЗТМТМ/ е регламентирана трудовата заетост на чужденци на територията на Република България. ЗТМТМ предоставя равен достъп до българския пазар на труда и равно третиране на гражданите на друга държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, но поставя определени изисквания и ограничения за достъп до пазара на труда за граждани на трети държави. Гражданите на трети държави могат да извършват дейност на територията на Република България само ако пребивават на законно, което се удостоверява с разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи, и/или след издаване на съответно разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до българския пазар на труда.
Съгласно действащото законодателство приемът на чужденци за работа в България се извършва, като се разглежда всеки отделен случай индивидуално и е в зависимост от наличието на разрешение за достъп до пазара на труда за точно определен работодател и за конкретно работно място. Ако АЗ издаде разрешение, то се явява основание за издаване от органите на МВнР на виза тип „D“ за влизане в страната с цел работа и на разрешение за пребиваване от Дирекция "Миграция" на МВР за срока на разрешението за достъп до пазара на труда.
По отношение на здравното осигуряване на граждани на трети държави, работещи по трудови правоотношения с български работодател, трябва да се имат предвид разпоредбите на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване. Гражданите на трети държави са осигурени в НЗОК, в случай че имат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Ако нямат такова разрешение, не подлежат на здравно осигуряване по българското законодателство. Освен това, трябва да се провери дали със съответната държава извън ЕС има спогодба в областта на социалната сигурност и какви разпоредби има в нея във връзка със здравното осигуряване.
Агенция по заетостта предоставя разрешение за достъп до пазара на труда само в определени случаи.
За да бъдат командировани украинците на работа в сходни предприятия в държави в Европейския съюз, трябва да се имат предвид разпоредбите на чл. 121а от КТ ЗТМТМ и Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В наредбата се въвеждат отделни понятия за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги. Има разлика между командироването по чл. 121 от КТ и командироването в рамките на предоставянето на услуги по чл. 121а от КТ
Съгласно чл. 121, ал. 1 от КТ „Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.“ Когато командироването е със срок по-дълъг от 30 дни без прекъсване, ал. 2 на чл. 121 от КТ изисква работодателят да вземе писменото съгласие на работника или служителя. Съгласно чл. 121, ал. 1 от КТ винаги когато нуждите на предприятието налагат това, работодателят може едностранно, без съгласието на работника или служителя (до 30 дни без прекъсване), да го командирова да изпълнява трудовите се задължения извън мястото на постоянната му работа. В този случай работодателят едностранно променя мястото на работа на работника или служителя. Командироването в рамките на предоставянето на услуги предполага работодателят да командирова работник или служител в изпълнение на договор за услуга, сключен между работодателя и ползвател на услугите или работникът или служителят да е командирован в предприятие от същата група предприятия.
Когато някое от тези изисквания не е налице, т.е. командироването не се извършва за сметка и под ръководството на работодателя в изпълнение на договор за предоставяне на услуга и не е в предприятие от същата група предприятия, тогава командироването следва да се извърши при спазване на изискванията на чл. 121 от КТ и НСКСЧ.
Разпоредбата на чл. 121а, ал. 4 от КТ урежда условията на работа, които следва да се осигурят на командированите и изпратени работници и служители от Република България. Тя изисква в случаите, когато български работодател или предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по българското законодателство, командирова, съответно изпраща, работник или служител в друга държава членка, за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя да се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Би трябвало да няма проблем с командироването и изпращането на чуждите граждани от третите страни да извършват услуги в страни членки на ЕС при спазване на разпоредбите на българското законодателство – Кодекса на труда, Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, ЗТМТМ и други.
Необходимо да се определи и приложимото законодателство чрез уведомяване на НАП за командироването и съответно издаване на формуляр А1 от НАП за определяне на условията за осигуряване за времето на пребиваване на чуждите граждани в страните членки на ЕС.
Необходимо е да се спазват и разпоредбите на чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване относно заплащането по време на командироването в страната членка на ЕС. Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО.
Източник: „Назначаване на чужденци: Експертите съветват“. Поръчайте книгата тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
1 Коментари