Край на ерата на скритите възнаграждения - какво очаква работодателите в България от 2026 година

Основната цел е ясна – равен труд да означава равно заплащане и да се премахнат всички скрити форми на неравенство между половете.

Какво предвижда директивата

До 7 юни 2026 г. всяка държава членка трябва да транспонира директивата в своето национално законодателство. Новите правила ще се прилагат за всички работодатели – както в частния, така и в публичния сектор, и ще обхванат както служителите по трудово правоотношение, така и кандидатите за работа.

Годишни доклади за разликите в заплащането

Компаниите с над 100 служители ще бъдат задължени ежегодно да изготвят и публикуват доклади за разликите в заплащането между мъже и жени. Това задължение ще се въвежда поетапно, считано от 7 юни 2027 г. Очаква се данните да се събират и обобщават от специално определени национални органи.

Без въпроси за заплатата на интервю

Една от най-съществените промени е забраната работодателите да питат кандидатите за техните предишни или настоящи възнаграждения. Мярката има за цел да предотврати практиката миналите доходи да влияят върху новите предложения и да насърчи справедливото определяне на заплатите.

Изисквания при публикуване на обяви

При обявяване на свободна позиция работодателите ще трябва ясно да посочват:

• конкретния размер или диапазон на възнаграждението;
• критериите, по които е определено заплащането – обективни и независими от пола;
• клаузи от колективен трудов договор, ако са приложими.

Така всеки кандидат ще може още преди интервюто да получи пълна информация за условията на труд.

Право на достъп до информация

Служителите ще имат право писмено да поискат:

• данни за собственото си възнаграждение;
• информация за средните нива на заплащане по пол за сравними длъжности в същата организация.

Работодателите ще са длъжни да предоставят тези сведения и при необходимост – да дадат обяснения за начина, по който се формира възнаграждението и критериите за неговото повишаване.

Санкции и контрол

Макар директивата да не фиксира конкретни размери на глобите, тя задължава държавите членки да предвидят ефективни санкции – например финансови глоби, временно ограничаване на достъпа до обществени поръчки или до публично финансиране. В България контролът вероятно ще бъде възложен на Комисията за защита от дискриминация или на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете.

Следващи стъпки

Към края на 2024 г. вече е създадена работна група към Министерството на труда и социалната политика, която подготвя законопроекта за въвеждане на директивата. Очаква се той да бъде внесен в Народното събрание през 2025 г., така че страната да изпълни задълженията си в срок.

Култура на откритост и доверие

Новите правила ще поставят началото на различен подход към възнагражденията – от система на договаряне „на тъмно“ към култура на прозрачност и взаимно уважение. Работодателите ще трябва да актуализират вътрешните си политики за заплащане, а служителите ще могат да разчитат на по-ясни и справедливи критерии за възнаграждение.

Така заплатата вече няма да е тайна, а израз на признание и равнопоставеност в труда.

Източник: pariteni.bg