Отпуски на служителите по време на извънредно положение и законното им прилагане

В допълнение, повече за темата, свързана с отпуските на служителите в условията на обявено извънредно положение, можете да намерите в специализираното ръководство „ТРЗ в извънредно положение: съвети и решения от експерти - специализирано електронно издание“ ето тук.

Налагало ли Ви се е да дадете неплатен отпуск на служителка, чието дете трябва да остане вкъщи, заради извънредното затваряне на училищата? Как се оформя такъв вид отпуска, по кой член от КТ За колко дни и кои от тях се признават за трудов стаж? За чия сметка остават здравните осигуровки – за работодателя или служителя?

Ето какъв отговор дава експерт Василена Христова:

Съгласно чл. 160, ал. 1 от КТ работодателят, по искане на работника или служителя, може да му разреши неплатен отпуск, независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск по чл. 160 от КТ не е субективно право, а правна възможност за работника или служителя, поради което ползването на такъв отпуск зависи от преценката на работодателя дали и кога да го предостави. Съгласно КТ неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците в  § 4а. , ал. 1, е регламентирано, че неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2021 г., се признава за трудов стаж. Съгласно  § 4а. , ал. 2 на Закона през 2021 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни.

В чл. 173а, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано задължение на работодателя да разреши ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

Преценката относно вида на отпуска – платен годишен отпуск или неплатен отпуск, принадлежи на работника или служителя. Ползването на отпуска става чрез отправено искане от работника или служителя до работодателя.   Искането на работника или служителя за ползване на неплатен отпуск задължително се подава в писмен вид.

Продължителността на неплатения отпуск се преценява от работника или служителя. Отпускът се ползва само за времето на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Работодателят не може да откаже ползването на отпуска. Той е длъжен да го разреши, когато работникът или служителят попада в категорията лица, които ползват права на основание чл. 173а, ал. 2 КТ

В чл. 173а, ал. 2 КТ не се съдържа ограничение на продължителността на неплатения отпуск, в случай че такъв бъде поискан от работник или служител. Този неплатен отпуск може да се ползва за целия или за част от периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Времето, през което се ползва отпуск по чл. 173а, ал. 2 от КТ се признава за трудов стаж.

По въпроса за здравноосигурителните вноски:
Съгласно чл. 40,ал.1, т.1, б от Закон за здравното осигуряване „за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой“. За 2021 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е определен на 650 лв.