Въпрос: Служител напуска на 01.06.2021 г. Не е използвал платен годишен отпуск, както следва:
- за 2019 г. – 9 работни дни, който е отложен по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ;
- за 2020 г. – 19 работни дни;
- за 2021 г. – не е ползвал платен отпуск към датата на напус- кане.
Моля за Вашето становище за колко работни дни следва да се изплати обезщетение по реда на чл. 224 от КТ?
- за 2019 г. – 9 работни дни, който е отложен по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ;
- за 2020 г. – 19 работни дни;
- за 2021 г. – не е ползвал платен отпуск към датата на напус- кане.
Моля за Вашето становище за колко работни дни следва да се изплати обезщетение по реда на чл. 224 от КТ?
Отговор на въпроса даде доц. д-р Андрей Александров:
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се определя по правилата на чл. 224 от КТ След като със свое Решение № 12/ 11.11.2010 г. Конституционният съд обяви част от разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ за противоконституционна (а именно думите, че паричното обезщетение се отнася за неизползвания платен годишен отпуск „за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176”), в действащата си редакция текстът гласи: „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност.”
Давността, установена за платения годишен отпуск, е две години от края на календарната година, за която този отпуск се полага (чл. 176а, ал. 1 от КТ . За целите на изчисляване на обезщетението няма значение дали отпускът е бил отложен по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ или по други причини, които не са позволили реалното му ползване през съответната календарната година.
Следователно непогасеният по давност отпуск на служителя за предходни години, според данните в запитването, към момента е:
9 дни за 2019 г. (погасява се в края на 2021 г.); 19 дни за 2020 г. (погасява се в края на 2022 г.), или общо 28 работни дни.
За текущата календарна година размерът на обезщетението се определя пропорционално на отработеното време. Ако приемем, че служителят има право на минималния размер от 20 работни дни платен годишен отпуск, за 5 месеца (януари – май 2021 г.) изчислението следва да стане по формулата:
(20/ 12) * 5 = 8 дни.
Общият размер на неизползвания платен годишен отпуск, подлежащ на изплащане под формата на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, ще е 36 дни.
Размерът на обезщетението се изчислява, като броят на дните неизползван отпуск се умножи по среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се определя по правилата на чл. 224 от КТ След като със свое Решение № 12/ 11.11.2010 г. Конституционният съд обяви част от разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ за противоконституционна (а именно думите, че паричното обезщетение се отнася за неизползвания платен годишен отпуск „за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176”), в действащата си редакция текстът гласи: „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност.”
Давността, установена за платения годишен отпуск, е две години от края на календарната година, за която този отпуск се полага (чл. 176а, ал. 1 от КТ . За целите на изчисляване на обезщетението няма значение дали отпускът е бил отложен по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ или по други причини, които не са позволили реалното му ползване през съответната календарната година.
Следователно непогасеният по давност отпуск на служителя за предходни години, според данните в запитването, към момента е:
9 дни за 2019 г. (погасява се в края на 2021 г.); 19 дни за 2020 г. (погасява се в края на 2022 г.), или общо 28 работни дни.
За текущата календарна година размерът на обезщетението се определя пропорционално на отработеното време. Ако приемем, че служителят има право на минималния размер от 20 работни дни платен годишен отпуск, за 5 месеца (януари – май 2021 г.) изчислението следва да стане по формулата:
(20/ 12) * 5 = 8 дни.
Общият размер на неизползвания платен годишен отпуск, подлежащ на изплащане под формата на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, ще е 36 дни.
Размерът на обезщетението се изчислява, като броят на дните неизползван отпуск се умножи по среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари