Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
Имейл RSS Facebook
x Влез в clubtrznormativi.bg

Лични данниОбезщетенияОсигуровкиТрудови правоотношенияУсловия на трудЧовешки ресурси

Обезщетение за незаконно уволнение

Обезщетението за незаконно уволнение обикновено не покрива целия период на оставане без работа, а доказателствената тежест при този иск е за ищеца.

Това обезщетение е уредено в чл. 225, ал. 1 КТ и се дължи за периода на оставане без работа поради незаконното уволнение (респ. то покрива разликата в заплатите за същия период, ако работникът или служителят е постъпил на по-нископлатена работа), но за не повече от шест месеца. Ограничението за шестте месеца е предвидено по няколко съображения.
 
Експертният анализ + още практически и законови подробности за обезщетение при незаконно уволнение, глоби и удръжки, класове и премии, СИРВ, трудов договор със срок на изпитване и др. ключови теми от ТРЗ практиката, ще намерите в е-ръководството „Ключ към 9 заплетени ситуации в трудовото право“. Вземете го тук >>
 
На първо място, очаква се, че за шест месеца спорът може да бъде решен, макар и това да се случва твърде рядко при сегашната организация на правораздаването по трудови спорове. На второ място, то цели да стимулира уволнения работник или служител активно да търси работа, а не да разчита само на обезщетението, което би получил. Накрая, то държи сметка и за работодателския интерес – дори да е извършил незаконно уволнение, работодателят не следва да отговаря за това с прекомерно голямо обезщетение.

Обикновено работниците и служителите завеждат едновременно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ Предвид относително кратката давност за атакуване на законността на уволнението (два месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ , най-често те сезират съда с посочените три иска в кратък срок след получаването на уволнителна заповед. Дали обаче работникът или служителят действително ще остане без работа в периода след уволнението, няма как да се установи отнапред. Възможно е той да намери нова работа веднага, със същото или по-високо трудово възнаграждение, възможно е да започне работа с по-ниско възнаграждение, или след шест месеца все още да е безработен. Ето защо формулировките от типа „моля да осъдите ответника да ми плати обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на шестмесечното ми брутно трудово възнаграждение“ (т.е. за максималния възможен период) се оказват некоректни към момента на подаване на исковата молба. Дори да признае уволнението за незаконно, съдът ще отхвърли (частично) иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ ако установи, че междувременно работникът или служителят е работил по друго трудово правоотношение.

Доказателствената тежест по този иск е на работника или служителя – ищец (вж. и Тълкувателно решение № 6/2013 на ОСГК на ВКС: „При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.“) Доказването става с всички възможни доказателствени средства в гражданския процес, най-често чрез представяне на трудова книжка в съдебното заседание. На това обстоятелство трябва да се обърне специално внимание, защото то е отклонение от общото правило на трудовия процес, че доказателствената тежест се носи от работодателя.
 
Източник: Е-ръководство „Ключ към 9 заплетени ситуации в трудовото право - електронно ръководство”. Вземете го тук >>

Абонамент за newsletter

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

Коментари

0 Коментари

Внимание: За да публикувате коментар, моля, отговорете правилно на въпроса!

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679