Въпрос: Служител се явява на работа в състояние, което очевидно не му позволява да работи с машини (същият оперира с тежка пътностроителна техника) – липсва му координация, говори неясно и пр. Твърди, че е от употребата на силно лекарство, което му било предписано. Управителят го изпрати вкъщи и му каза да се върне на следващия ден, като денят на отсъствието няма да му бъде платен. Tова ли е наказанието му или можем да му наложим и друго, защото не считаме, че казва истината?
Трудови правоотношения и осигуряване - казуси и експертни решения за работа със служители пенсионери, по майчинство, в болничен, с ТЕЛК, с трудова злополука и други по-специфични и заплетени случаи - Вземете цяла книга тук >>
Отговор на въпроса даде доц. д-р Андрей Александров:
Временното отстраняване от работа, предвидено в чл. 199 от КТ е принудителна мярка, която се прилага с цел превенция от наранявания на самия работник или служител, други лица или увреждане на имущество. Основания за отстраняване от работа са явяването на работника или служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява работата си и употребата на алкохол и други упойващи средства по време на работа. Отстраняването продължава, докато лицето възстанови годността си да изпълнява вменените му трудови задължения, като за този период не му се полага трудово възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 199 от КТ систематично се намира в гл. IX от КТ раздел III КТ „Дисциплинарна отговорност“, което може да наведе на погрешния извод, че става дума за вид санкция за извършена от служителя дисциплинарна простъпка. Всъщност това не е така, тъй като невъзможността да изпълнява възложената му работа може да не е резултат от виновното поведение на служителя – напр. при употреба на изписан от медицински орган медикамент с упойващ ефект. В такъв случай той пак следва да бъде отстранен от работа, за да не причини вреди на себе си или на другиго, но няма основание да се ангажира дисциплинарната му отговорност.
Обратно, ако работникът или служителят виновно се е привел в състояние на негодност да изпълнява задълженията си, няма пречка след отстраняването му от работа да му бъде наложено и дисциплинарно наказание. Ако самото отстраняване беше наказание, това нямаше да е възможно, поради забраната за налагане на две наказания за едно и също нарушение (вж. чл. 189, ал. 2 от КТ .
Разбира се, за да се наложи законосъобразно дисциплинарно наказание, трябва стриктно да се спазват правилата на дисциплинарното производство: работникът или служителят да бъде поканен да даде обяснения, да се съберат други доказателства, ако има такива, да се прецени тежестта на нарушението и евентуално – да се избере видът наказание.
Източник: "Трудови правоотношения със служители в затруднение". Вземете книгата тук >>
Отговор на въпроса даде доц. д-р Андрей Александров:
Временното отстраняване от работа, предвидено в чл. 199 от КТ е принудителна мярка, която се прилага с цел превенция от наранявания на самия работник или служител, други лица или увреждане на имущество. Основания за отстраняване от работа са явяването на работника или служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява работата си и употребата на алкохол и други упойващи средства по време на работа. Отстраняването продължава, докато лицето възстанови годността си да изпълнява вменените му трудови задължения, като за този период не му се полага трудово възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 199 от КТ систематично се намира в гл. IX от КТ раздел III КТ „Дисциплинарна отговорност“, което може да наведе на погрешния извод, че става дума за вид санкция за извършена от служителя дисциплинарна простъпка. Всъщност това не е така, тъй като невъзможността да изпълнява възложената му работа може да не е резултат от виновното поведение на служителя – напр. при употреба на изписан от медицински орган медикамент с упойващ ефект. В такъв случай той пак следва да бъде отстранен от работа, за да не причини вреди на себе си или на другиго, но няма основание да се ангажира дисциплинарната му отговорност.
Обратно, ако работникът или служителят виновно се е привел в състояние на негодност да изпълнява задълженията си, няма пречка след отстраняването му от работа да му бъде наложено и дисциплинарно наказание. Ако самото отстраняване беше наказание, това нямаше да е възможно, поради забраната за налагане на две наказания за едно и също нарушение (вж. чл. 189, ал. 2 от КТ .
Разбира се, за да се наложи законосъобразно дисциплинарно наказание, трябва стриктно да се спазват правилата на дисциплинарното производство: работникът или служителят да бъде поканен да даде обяснения, да се съберат други доказателства, ако има такива, да се прецени тежестта на нарушението и евентуално – да се избере видът наказание.
Източник: "Трудови правоотношения със служители в затруднение". Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари