Въпрос: Може ли служител да си прекрати трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради закъснение при изплащане на заплатата без предизвестие? Законно ли е служителят да подаде заявление на следващия ден при забавяне на заплатите само от 1 ден? Дружеството дължи ли обезщетение за оставане без работа – по чл. 222, ал.1 от КТ? А служителят ще ни дължи ли обезщетение за неспазено предизвестие?
Всички отговори на Вашите въпроси, свързани с правилното прекратяване на трудови договори, можете да намерите в ръководството "Правилно прекратяване на трудови договори - решения и съвети от експерти". Как да пристъпите към прекратяването, за да нямате после проблеми с Инспекцията по труда? Какви обезщетения да платите като работодател? Как да попълните трудовите книжки? Как да прекратите при предизвестие, изтичащо по време на болничен? Как да процедирате при по-специфични случаи - майчинство, наличие на ТЕЛК, пенсиониране? Отговорите ще намерите тук.
А ето и отговора, който експерт Василена Христова даде на въпроса дали служителят има право да напусне дружеството без предизвестие в случай на забавяне на заплатата:
Съгласно чл. 327,ал.1 т. 2 от КТ работникът или служителят има право да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда.
Едно от основните задължения на всеки работодател е да начислява и заплаща в установените срокове трудовото възнаграждение на работника или служителя. Това задължение е правно уредено в чл. 128 от КТ а мястото, сроковете и начините за неговото изплащане – в чл. 270 от КТ
Забавата на плащането на заплатата означава закъснение, просрочване на датата, на която се дължи. Следователно е необходимо да се установи датата, на която се дължи съответното плащане, за да се определи и забавянето спрямо нея.
Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т.2 КТ не поставя изискване за срок за забава. Достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение, изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327,ал.1, т. 2 КТ Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение. Закъснение с 1 ден е достатъчно за да обоснове правото на служителя по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ
Работникът или служителят има право да подаде заявление за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2 от КТ nbsp;настъпва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора - чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ
Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и т. 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
От тук следва, че работодателят е този, който дължи обезщетение на работника или служителя на основание на чл. 221, ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Работникът или служителят не дължи обезщетение за неспазеното предизвестие.
По отношение на въпроса за обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ това основание за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 не е сред предвидените за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ От тук следва, че работодателят не дължи изплащане на това обезщетение.
А ето и отговора, който експерт Василена Христова даде на въпроса дали служителят има право да напусне дружеството без предизвестие в случай на забавяне на заплатата:
Съгласно чл. 327,ал.1 т. 2 от КТ работникът или служителят има право да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда.
Едно от основните задължения на всеки работодател е да начислява и заплаща в установените срокове трудовото възнаграждение на работника или служителя. Това задължение е правно уредено в чл. 128 от КТ а мястото, сроковете и начините за неговото изплащане – в чл. 270 от КТ
Забавата на плащането на заплатата означава закъснение, просрочване на датата, на която се дължи. Следователно е необходимо да се установи датата, на която се дължи съответното плащане, за да се определи и забавянето спрямо нея.
Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т.2 КТ не поставя изискване за срок за забава. Достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение, изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327,ал.1, т. 2 КТ Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение. Закъснение с 1 ден е достатъчно за да обоснове правото на служителя по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ
Работникът или служителят има право да подаде заявление за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2 от КТ nbsp;настъпва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора - чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ
Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и т. 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
От тук следва, че работодателят е този, който дължи обезщетение на работника или служителя на основание на чл. 221, ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Работникът или служителят не дължи обезщетение за неспазеното предизвестие.
По отношение на въпроса за обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ това основание за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 2 не е сред предвидените за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ От тук следва, че работодателят не дължи изплащане на това обезщетение.
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
3 Коментари